(getting rewritten)

6

Когато пристигнахме пред болницата аз излязох от колата и оставих вратата на колата (LOL има рима😆)отворена за да може Тейхьонг да вземе Джимин в ръце.

Тейхьонг взе Джимин в ръце и се затича към входа на болницата докато аз вече бях в болницата за да кажа на сестрите и докторите че имамхе спешен случай.

Те се забързаха да вземат болнично легло за да поставят Джимин върху него и да го заведат в стаята за да го стабилизират тъй като пулса му беше слаб. Сестрите и докторите взеха Джимин със себе си и ни казаха с Тейхьонг да чакаме отвън.

Чакахме около поливин час дакото не излезе един доктор с наведена глава.

Тей: Докторе как е Джимин ?
Доктор:Съжаляваме , но не успяхме да спасим вашия приятел той загуби много кръв и-тогава аз прекъснах доктора като започнах да викам като луда:
ЗАЩО ЛЪЖЕТЕ, ЧЕ НЕ СТЕ СПАСИЛИ МОЯ ЧИМ ЧИМ?!?!?
ТОЙ Е ЖИВ И ТОЙ МИ ОБЕЩА, ЧЕ ЩЕ Е ДО МЕН ЗАВИНАГИ И НЯМА ДА МЕ ОСТАВИ САМА!!!

Бях в шок.
Бях в шок, че загубих човека който беше до мен през цялото време в добро и зло, загубих човека който ми беше като слънцето което оправяше деня ми само като проблести с усмивката си. А най-лошото е че разбираш кога обичаш нещо толкова много, когато си отиде.

Не можах дори да призная чуствата си към него, но сигурно е било писано да бъде така........е мой Чим почивай в мир.

Доктор:Много съжалявам за вашата загуба. Моите съболезнования.
Аз и Тей бяхме в пълен шок даже не усетих как съм започнала да плача а как Тей се е вслякъл на земята.
Y/N: Добре поне може ли да го видим за последно???
Доктор:Разбира се.

С Тей влязохме в стаята и видяхме бежизненото тяло на Джимин на леглото. Аз попитах Тей ако може да остана на саме с тялото на Чим и той излезе.

Y/N: Джимин помниш ли когато бяхме малки как отивахме навсякъде заедно и когато ходехме всяка Събота до близките люлки за да си играем.  А помниш ли кога се запознахме на тези люлки ? Майкооо ако не бях паднала от люлката нямаше да се запозная с теб. Благодаря ти че ме хвана за да не падна от нея Чим. А помниш ли здрависването ни ?   Помниш ли когато си обещахме като малки да не се оставяме и винаги да сме заедно дори и в  добро и зло, ами тогава защо ме изостави Чим, нали ми обеща, че няма да ме оставиш сама.

Тогава.......

Хора съжалявам че не качвах но чак сега разбрах паролата за интернета в хотела и ето и новата глава. И се питате защо съм на хотел ами на семейна почивка съм и да......само сме навън и нямах време да пиша а и дори да имах нямах паролата но вече я имам и да ето и снимки от морето

та да . Когато се прибера ще пиша повече а и какво мислите че ще стане в другата глава?????

Чао