Твърде лично

1

Е, аз съм Ким Техюнг, както знаете, моите родители са мъртви. Да разкажа? Ок. Насладете се...

Преди 2 месеца
Прибрах се от училище и видях, че майка ми и баща ми да събират някакъв багаж и си помислих, че ще ходим на почивка, но им видях лицата- бяха разтревожени и под стрес. Попитах ги дали всичко е наред, но те не ми отвърнаха. Мама остави всичко и дойде при мен. Тя ми хвана ръцете и седнахме на дивана, като започна да ми обяснява, че ще заминават в чужбина по работа, обаче без мен. Не го приех много насериозно. Просто казах "Добре". След няколко минути татко ми каза да му сваля черния куфар в стаята му. Кимнах и се качих по стълбите, дотичвайки, защото виждах, че бързаха. Влязох в стаята му, видях го веднага и го грабнах. Преди да отворя вратата чух звук, като чупене на чиния, но много по-силно. Пуснах куфара, и дотичах със страх към хола на долния етаж, в който бяха и те. Еее, обаче мъртви. Целия настръхнах, като ги видях на земята. Всичко беше в кръв. Ужасът. Тръгнах да плача на висок глас, но мигновено спрях, като видях над десет човека с черни дрехи, маски и пистолети. Видях и стъклата от вратата, от която се чу този шум. Разтреперен, аз се скриха зад един от фотьойлите, за да не ме видят и да не ме последва същото. До фотьойла, зад който бях имаше разпръснатата кръв на баща ми. Чух, че един от тях идва към мен. Стресирах се. Не знаех какво да правя. Потопих си рацете в кръвта на баща ми и сложих на гърдите си, все едно съм мъртъв. Вързаха се. Разтършуваха из къщата известно време и си тръгнаха. Станах от пода, но не мислех да се обаждам на полицията. Отидох до разпръснатите парчета от стъкла и забелязах лист, на който бе написано нещо. Вдигнах го и преди да го прочета, знаех, че това е от убийците. На него беше написано някакви местоположения, на които някои от тях вече бяха отбелязани, а една от тях бе и нашата къща. Видях и, че следващата жертва ще е на около двайсет пресечки. Стиснах листа и си обещах да отмъстя за родителите си.

Е, сега вече знаете историята ми. Или малка частица от нея. Сега съм се заел с "мисията" да намеря убийци да ми помогнат да намеря тези на майка ми и баща ми. И не се шегувам. След месец и половина търсене из мрежата намерих- групичка от шест момчета. Аз наистина съжалявам за загубата на най-ценните хора в живота ми.