Твърде лично

8

Наистина не знаех какво ми стана. Обикновенно не ме е страх от дядовци с престилки, но и не мога да направя първата атака, защото това ще свърши зле за мен, а и този нож...

-Да, така е... Ще свърщи зле... За теб!

ТОЙ КАКВО...?!? Сякаш... Ми прочете мислите. И ме гледа по канибалски начин. Трябва да се махна от тук възможно
най-бързо. Започнах да мисля как да се чупя от тук. Сетих се! Ще го ядосам толкова, че да замахне към мен и след като го направи ще стисна ръката му, като го завъртя и го блъсна в стената и изгуби съзнание, а ако не стане ще направя нещо съвсем необмислено и спонтанно.

Незнайно как адреналина в тялото ми се покачи и подметката на обувката ми повали 40 годишния мъж. Изпадна в безсъзнание и реших да изляза. Поне така си мислех докато не ми хвана крака и го дръпна, падайки на земята (не само крака, и той самия😂). Е, подценил съм този слабоумен кретен, особено след като се опита да ме наръга и единственото, което успя да направи е да ми скъса блузата. Ние се изправихме и застанахме един срещу друг като побойници, но с по-отпаднал и изморен вид, въпреки, че не направихме почти нищо.
Аз се пресегнах към металната маса, на която бе острият инструмент, с който се освободих от въжето. Той се засили и хвърли ножа към мен. За част от секундата си помислих, че може да ме оцели и да съм до там. Но си спомних как на двора след дъжд играех с мама и татко на народна топка. Рефлексите ми отново се събудиха, като видях хвърчащото оръжие към мен и веднага клекнах.

-Не е никак зле, шегувам се, беше ужасно, но сега е мой ред.-казах с самодоволна половинчата усмивка.

Засилих се и хвърлих инструмента към него, но не уцелих него, а друг, който влезе с думите "Свърши ли вече?". Кръвта му се разпръсна на всякъде и едно от тези места бях и аз. Този някой си водеше и компания, която е не ми хареса, не само от лицата им, които бяха като изгорени с токсини, а защото бяха два пъти по-големи от мен. Вече със сигурност няма как да избягам от тази ситуация. Вдигнах ръце в знак на отказ да се бия с тях и двамата здрави, като стомана мъже ме вдигнаха и отнесоха на някъде, като преди това поставиха човал на главата ми.
...
След около 5 мин. вървене без да знам накъде започнах да се потя и въздухът стана по-тежък. Явно вървим в нещо като пещера или на надолнище... Незнам, но това ще затрудни момчетата. Всъщност те къде се бавят? Трябваше вече да са тук. Не  мога да повярвам колко са бавни, аз дойдох по-бързо от тях. Мъжете, които ме носят рязко ускориха крачка и откъснаха ръцете си от мен. За момент помислих, че летя, но този момент свърши, след, като се сблъсках в земята. Махна чувала от главата си и видях, че ме заключват в подобие на затвор, обаче беше хиляди пъти по-тъмно и гнусно. Всички мъже тук можеш да ги объркаш. Носят мантии, или нещо такова, и не свалят качулките. Единствените, които изпъкват на очи са онези, които ме натикаха в "килията"- десет пъти по-големи са от останалите, нямат ръкави и на ръцете имаха милиони татуировки. Точно след като всички излезнаха телефона ми звънна и вдигнах.