Твърде лично

3

Изправих се бавно и чух нечии стъпки да ме доближават. Пуснах ножа рязко и се обърнах веднага. Този път бе Джин. Той ме погледна объркано. И аз бих се погледнал така. Попита ме какво стана и му съобщих, че съм се оправил с този въздух под налягане. Единствената му стъпка бе да ме вдигне. Джин вдигна ножа от пода и го огледа. Каза, че съм се справил добре. Качикме се горе и продължихме.

След три часа момчетата си тръгнаха. Аз останах в къщата. С... мъртвите тела на родителите си. Чувствах се зле като стояха все още посредата на хола. Хванах безжизненото тяло на майка ми и го изнесох на двора. Направих същото и с баща си. Кожите им бяха толкова бели. За последно видях майка ми толкова бяла, когато правехме пица. Опитваше се да отвори пакета с брашно и аз като добро десетгодишно се опитах. Скъсах пакета и цялото й лице стана в брашно.
... Не осъзнах кога съм започнал за пореден път да си мисля за тях. Просто наистина много ми липсват. Отидох в мазето, при онзи, който убих и се разрових из джобовете на якето и панталона. Открих телефона му. За щастие няма парола. Влезнах в контактите. Имаше само един. Името му е Йонхай. Но... няма да му е за дълго. Не беше написано местоположение или профил в някоя мрежа. Просто името и номера. И ми хрумна идея как да го вкарам в гроба. Но няма да Ви издавам. Ще прочетете, когато следва самото действие. От моя телефон звъннах на Джимин да дойде на голямото дърво зад парка. Обаче само на него. По-незабекежими ще сме, ако сме по-малко.

Знам, малко е, но в следващата глава ще е убийството 😋✌