Твърде лично

6

След като научих всичко това, спомощта на Джимин, слязохме от тъмната стая на последния етаж. Всички ме следваха, тъй като не знаеха накъде да ходят и аз бях най-отпред. Джин ме настигна полу изплашен, сякаш е видял призрак.

-Стой и не мърдай от тук!

-Ъъъм... Ок?

Видях, че изважда пистолета си и леко се накланя пред прага на вратата. Шумът от зареждането на пистолет достигна до ушите ми, но не от този на Джин, а на някой от вън. През ума ми мина мисъл, като стрела, която така или иначе е вярна- ченгетата отново са ни проследили. И единственият въпрос в главата ми ме удари, като силно главоболие- 'Как са ни намерили, по дяволите?!?'.

-Джин! Прикривай ни! Ние ще заобиколим от другата страна! Знаеш ли пътя?

-Може би, ще го намеря!-след думите му аз само кимнах и махнах на другите да отиваме от задния двор, оставяйки Джин насаме с полицаите и оръжията.

Минахме през коридора, където на стените имаше окачени картини и якета на закачалките. Олющените стени и под с мухъл създаваха ужасна атмосфера, но, разбира се не сме тук за това. Пода скърцаше, сякаш щеше да се срути всеки момент. Когато стигнахме хола беше още по-ужасно и от коридора. Всичко се бе променило от както ме няма тук. Навсякъде имаше мишки, излизащи от мазето и кошери с пчели. Явно са плъзнали по трупа. Аз побързах да изляза с другите, но идваха и от другата страна. Започнах да се ядосвам. Дотичах до Джин да му съобщя ситуацията.

-Джин, и от другата страна са! Не можем да излезем!

-Ъх! По дяволите!- ядосваше се и измисли как да се освободим от мъжете, "търсещи правосъдие"- Добре, качете се по стълбите нагоре и се скрийте под нещо, като си запушите ушите с възглавници. Тичай!

-Защо?

-ПРОСТО ОТИВАЙ, МАМКА МУ!- нервнически се развика, при което заведох останалите в стаята ми и им дадох нужното.

Имах чувството, че ще използва бомба. И бях прав. Отнесе малко от къщата, както и от тази на съседите, но помогна. Всички ченгета бяха мъртви и отвлече вниманието на тези отзад. Излязохме, качихме се в колата и се прибрахме.

-Добре ли са всички?- попита Намжун, като погледна в огледалцет Всички кимнахме без да казваме нищо и тишината в колата продължи.

Когато стигнахме в дома им Чонкук ми показа стаята за гости и се настаних.

През нощта
Станах без никой да ме забележи и се измъкнах от там. Отивах към един безизвестен бар, в който се събираха предимно отрепки и пияници и останах.