Твърде лично

2

Както Ви бях казал търсех нещо подобно на тях месец и половина, също така и, че ми е отнело два месеца. Така е. Всъщност този половин месец търсех информация за тях. Не открих нищо, освен телефонните им номера, но няма да се откажа лесно! Звъннах на някой с името Чонкук и ми вдигна. Разговора ни беше кратък, но ясен. Утре, на старата гара в 17:00 часа. Там ще са всички. Взех пистолета на баща ми, за да съм подготвен. Само като го погледна и си спомням как на Нова година стреляхме в небето с него, а мама ни гледаше отстрани и ни казваше да спрем, защото вече всички спят. Толкова много рани се отварят в сърцето ми, като си спомня за тях. Ще си обещая повече да не мисля за тях, колкото и да е гадно.
...
Почти стана време да тръгвам. Облякох черни дрехи, сложих си черни маска (за лице) и шапка. Сложих в раницата си пистолета, заредения си телефон, яке бутилка с вода и в друг джоб няколко пачки пари. Тръгнах. Честно казано се страхувах. Страхувах се, не че тези типове ще ми направят нещо, а че няма да мога да си отмъстя за родителите си, защото по-важни от тях за мен няма. Горе-долу стигнах. Побиха ме тръпки само като ги видях, но се сетих, че майка ми веднъж ми бе казала "Не се тревожи, каквото и да става. Знай, че аз и баща ти винаги ще сме до теб,... Дори и да ни няма!" Ооо по дяволите! Защо всичко го свързвам с тях?!? Един от тях ме погледна със студен поглед и му отвърнах със същото. След това се отдръпна и направи път на друг, който ме попита дали наистина го искам, като си повдигна едната вежда. Гледах го несигурно. Предложи ми сделка, която е без пари, но щом тази "услуга" от тяхна страна я изпълнят или ще трябва да ме убият, или да им върна услугата, каквато и да е тя. За това говорехме по телефона и се съгласих, на връщането на услугата.

-Добре тогава.-каза със съвсем спокоен и тих глас.- Аз съм Юнги. А това са Намджун, Хосок, Чонкук, Джимин и Джин.- като ми ги представи ги посочваше, а те кимаха, като си чуеха имената. И аз кимнах. Започнах да ги оглеждам. Почти всички имаха ножове, и то окървавени, освен Джимин. Той притежаваше пистолет. Преглътнах от страх. Юнги ме попита дали можа да дойде у нас, за да види какво точно се е случило, дали има някакви следи или са оставили някаква улика и се съгласих.

Не след дълго стигнахме у дома. Всички разглеждаха. Освен мен. Не искам да влизам. На всякъде, само не и в дома си. Седнах отвън на двора, подпрях се на стената на къщата и затворих очи и мислите ми бяха заети от гадните спомени от онези дни. Кръв. Много кръв. Ужасът. Да гледаш мъртвите си родители, повалени от хора, чиито самоличности са в неизвестност. Нещо прекъсна мислите ми. Това беше гласа на Джимин. Попита ме какво съм видял. Игнорирах го, но той продължи с ужасните въпроси.