Твърде лично

9

Чакахме повече от колкото си мислехме и започнах да се чудя какво става там вътре. Взех сабя, колкото ръката ми (за всеки случай) и влязох вътре. Погледнах от същата дупка от която погледнах и преди два-три часа и видях, че всички са на колене и с ръце зад тила. Оттук няма измъкване. Аз си поех въздух и влезнах. Всички погледнаха към мен, а аз погледнах към Намджун, за да ритне бухалката на Хосок към мен. Разбра ме и тя вече беше в ръцете ми. След секунди навсякъде се разнасяше солената кръв на непознатите. Пръска на всякъде, включително и по мен. Момчетата се освободиха и продължиха с мен. Най-странното беше, че дори и онзи, на който очите му ги няма е сред губещите си живота хора. Отново чух сирените на полицейските патрулки. Тея сякаш си нямат друга работа.

-МОМЧЕТА!-всички се обърнаха към мен.- Да тръгваме!

Те ме последваха към колата и се качихме. Готов да потегли, Джин запали колата, но аз го спрях. Стори ми се, че някой липсва. И съм прав. Погледнах към входа на потрошената сграда и видях Хосок. Тази напрегната ситуация реших да я направя още по-напрегната, като скоча от колата и отида при него да му помогна. Не е в мой стил, но става ли дума за тях съм готов да изпотроша целия свят, стига да са добре, защото доста се сближих с всеки един от тях през изминалото време, така де, освен с Чонкук. Хосок ми се качи на конче, защото ми изглежда доста изтощен. Качихме се и потеглихме. Като се замисля... Това бяха някакъв процент от всички и има около 9-10 човека още. Но това не е проблем. Ще продължим друг път, защото всички сме пре-изморени. Част от полицията остана при мъртвите да "разследват", а другите започнаха да ни преследват. Джин настъпи газта до дупка и се изстрелнахме с бясна скорост напред. Изкочи на магистралата и зави рязко. Обърка страните и кара в насрещното. Моля се да оживеем. Но хубавата страна е, че вече не ги виждам. Обърнах се и видях, че още сме в насрещното и срещу нас кара някакъв зелен джип.

-Джин, спри! Ще се блъснем!

Той зави (още веднъж) рязко и разби колата в едно дърво. Слязохме и тръгнахме безцелно на някъде.

-Това беше най-скунфузното возене до сега.- каза Намджун и погледна към Джин, който все още гледа останките от колата.

Sorry за малката глава, ама аз буквално имам недостиг на въображение, а и вечер трудно заспивам и не мога да се концентрирам когато пиша.