• ＭＡＦＩＡ•

1. He find her

Бягаха! Бягаха толкова силно на поляната двамата хванати за ръце с широки усмивки на лицата. Спряха и се спогледаха. Момчето се наведе към нея бавно. Лицата им бяха на сантиметри един от друг. Тъкмо да слеят устните си...Нещо мигновенно я погълна. Имаше голяма дупка в земята. Той се опита да я издърпа, но уви, не можа. Извика с цяло гърло. Сълзи се стекоха по лицето му..

Момчето беше вир вода от пот. Бе леко насълзен. Беше задъхан, а сърцето му препускаше като лудо.

- Спокойно. Това просто беше същия пореден сън.-каза си той.

Погледна към часа. Беше 7:30.

-Закъснявам за работа!

********************************

- Крисчън! Как смееш да закъсняваш с 20 минути! А не ти е за първи път да закъсняваш.- скастри го шефката.
- Няма да се повтори!
-И преди така каза. Следващия път ще бъдеш уволнен, ако направиш същата грешка!

Момчето отиде зад барплота, където му беше работното място.
Идваха най-различни хора обясняващи личните си проблеми на бармана. И както винаги той ги изслушване, не с голям интерес. Той беше почти заспал на барплота облегнат на ръцете си.

-Един шот, моля!-заяви жената. Този женски глас накара младото момче да се изправи. Погледна към дамата с широко отворени очи.
Това тя ли е? Май бълнувам.-помисли си той. Потърка очите си и пак погледна към нея.
-Д-да. Веднага давам.- сипа един шот за дамата.
-Най-после!- отпи от малката чашка.

*Гл. Т. Клара*

Това момче ми изглеждаше много познато. Огледах го. Имаше маслинено черна коса. Тъмни очи. Перфектно тяло. Нормално висок. И.. О Боже!! Това Крисчън ли е? Чак сега забелязвам, че това е той. Дали пък не се бъркам. Малко ми е замаяна главата. Сега ми пресветна защо ме изгледа така отначало. Помислил ме е за нея. Уверена съм. Всъщност с нея много си приличахме. Смятам засега той да не разбира за болезнения случай.

-Може да прозвучи тъпо, но как ти е номера?-попита ме той. Продиктувах му номера си, а той само ми се усмихна мило. Наистина си беше чаровен. Сега разбирам защо тя го е харесвала толкова.

-Ъмм аз трябва да тръгвам, малко ме боли главата. Може утре да се видим пак.-казах му като му се усмихнах леко. Наистина ме болеше главата.
-Аз скоро приключвам. Искаш ли да те закарам?-попита ме той.
-Няма нужда ще се оправя. Чао!
-Чао! И се пази!
Издадох лек кикот.

********************************
*Гл. Т. Кук*

Прибрах се вкъщи. Влязох в стаята си и се проснах на леглото. Не спирах да мисля за нея. Тя май не ме позна? Ако ме беше познала най-вероятно щеше да ми се нахвърли да ме прегръща. Ами ако си има приятел. Ако е омъжена? Нямаше да мога да го приживея. Утре е събота и ще мога да се видя с нея. Тя беше леко замаяна. Явно затова не ме е познала. Оф, направо ще се пръсна. Държа се като шестнадесет годишна тийнейджърка, но просто не мога да възприема още. Съдбата явно е решила отново да ни срещне. Сега се сетих за този спомен, когато бяхме малки.

Н. Гл. Т.

*Ретроспекция*
-Куки, хайде да се съствезаваме! Ако аз спечеля ще ми купиш..-замисли се малкото момиче - Ще ми купиш голяма кутия с бонбони.
-Съгласен! Ако аз спечеля.. Ще ме целунеш по бузата. И като пораснем ти ще бъдеш само моя. Ще се сгодим. - усмихна ѝ се със заешката си усмивка.
-О, Кук. Ще има да си мечтаеш само за това.
-3,2,1...Старт!
Кук обяви старта и започнаха да тичат с цяла сила по зелената поляна. Не след дълго момичето забави крачките си от умора. Кук се забърза ии..финишира пръв!
-Победих!-извика момчето победоносно.- Сега си чакам целувката.- посочи бузата си с показалеца. Момиченцето го погледна сърдито със скръстени ръце.
Кук се доближи до нея. Отмахна кестенявия кичур от лицето ѝ.
-Не се сърди. Ще ти купя много бонбони.- каза ѝ. Момичето се усмихна широко и се вкопчи в обятията му. Отдели се от него, надигна се на пръсти и го целуна по бузата. Широка усмивка се появи по лицето му.

*************************
| Няколко месеца по късно|

-Как така заминаваш?--попита я недоумяващо.
-Заминавам за Париж с нашите. Ще ми липсваш Куки.- през сълзи казва тя - Докато съм във Париж не искам да се забавляваш с други момичета! Няма да ме забравиш, нали?
-Чейон, никога няма да те забравя! Казах ти, че ти ще бъдеш само моя. А ти докато си в Париж няма да се хващаш за някакъв си французин! Нали?
-Чейон мила, трябва да тръгваме!-съобщиха родителите ѝ
Чейон и Кук се прегърнаха силно. Пуснаха се от топлата прегръдка. Тя тръгна към колата. Кук не отделяше очи от нея.
*Край на ретроспекцията*

Неусетно момчето заспа.

••••••••••••••••••••••••••••
Надявам се да ти е харесала тази глава. Ще се старая следващите да са по интересни jeon_hidm