• ＭＡＦＩＡ•

10. Again I Lose Her

*Гл. Т. Кук*

- Хмм... Коремните ми плочки изглеждат перфектно. Дори бедрата ми са оформени великолепно. А лицето ми е като бебешко дупе. Чейон трябва да се гордее, че въобще ме е срещнала. Тя, дори е единствения човек, който е виждал перфектно оформените ми плочки. Тцтц, завиждам ѝ.

Спрях да се оглеждам в огледалото и реших, че е време вече да сваля кърпата от себе си и да се облека. О БОЖЕ! ХЛЕБАРКА! ИМАМ ФОБИЯ ОТ ТЯХ!
-ЧЕЙЙОООНН!!!!
Тръгнах да излизам от банята с триста, видях Чейон и веднага я избутах да отиде в банята да я убие.
-Кук успокой се! Какво видя? Какво чу? Какво стана??!?
-Т-Т-Т-ТААМ!!
-Изплюй камъчето!
Отново започнах да я дърпам да влезе, но тя също ми се дърпаше. О НЕ! ИЗДЪРПА КЪРПАТА ОТ ТЯЛОТО МИ, ПОДХЛЪЗНА СЕ И АЗ ПАДНАХ ВЪРХУ НЕЯ! ГОЛ!!!
-Затвори си очите!
-Луд ли си?!?
-В това състояние ли искаш да се изправя?!
-Какво?
Тя си надигна леко главата и явно видя за какво става дума.
-БОЖЕ!
Тя измести погледа си.
-Затвори си очите и брой до 10!
-Добре!
-Няма да си отваряш очите! Разбра ли?
-Не бих го направила дори да ми кажеш да ги отворя!
Мигновенно станах от нея. Упс, настъпах я.
-Ауч!
-Беше нарочно. Такаа.. за проверка.
Отидох да си взема дрехите и ги облякох колкото можех по-бързо.
-Готов съм.- осведомих я.
-Наистина?
-Не, излъгах.
Отидох при нея и я вдигнах от пода.
-Пусни ме!- започна да се кикоти.

*******************

*Гл.Т. Кай*

- Кай, за кой път да ти казвам, че няма да ни намерят, но Кук ще си пати.
-Надявам се да сте прав за това, което казвате, Г-н Чон. Ами Чейон?
-Спокойно, ще се погрижа за нея.

С Г-н Чон бяхме в офиса му, размишлявайки по случая с полицията, които са намерили убитото момче от Кук в тясната сива уличка. Вероятно Г-н Чон набираше номера на момичето, за да ѝ съобщи.

-Мисля, че знаеш за какво ти се обаждам.- каза Г-н Чон.
-Разбира се! Какво искате да направя?
Чух женския глас.
-Така, слушай ме внимателно!

Трябва да си върна Чейон обратно. Не я обичам, но тя ме слушаше като кученце и можех да правя с нея каквото си поискам.

********************

*Гл. Т. Кук*

-От къде имаш този странен белег на ръката?-попитах я. Белега ѝ представляваше две букви. Дж и К.
-Кай беше...
-Достатъчно!- затегнаха челюстта си. Този непрокопсаник... Как е можал да причини такова нещо на нежната ѝ ръка.
-Кук...
-Някой ден ще го кастрирам собственоръчно.
-Не се ядосвай. Минало заминало.
-Яд ме е! По добре аз да бях го направил.
-Моля?!
-Но аз никога не бих причинил такова нещо на жена. Просто ме е яд, че си е написал мръсните първи букви от името си.