• ＭＡＦＩＡ•

6. The message

Бях в легнало положение и гледах към тавана, обмисляйки как да я намеря.

*Ретроспекция*
-Какво си мислиш, че правиш тук?!?- този глас ме накара да изтръпна. Обърнах се и заварих баща си, на който си личеше, че е изнервен защото съм тук. Но все пак пистолетът беше в моята ръка. Посочих пистолетът към него.
-Не се доближавай до мен, негодник!- заповядах му със студен монотонен глас.
-Пусни го!- пристъпи крачка до мен.
-Не се доближавай, казах! Кажи ми къде е тя!
-За какво говориш? И защо си взел този пистолет? Все едно виждам себе си на млади години, хаха.- май му беше много весело.
-Знам с какво се занимаваш, мафиот такъв. Сега ми кажи къде е Чейон?
-Аха, значи това било.- изсмя се под носа си. Така ме нервеше...
-Ще те застрелям тук и сега, ако не ми кажеш! Когато бях дете, не ти пукаше за мен, нито за мама, само за мафиотските ти работи. Нито веднъж не си ми казвал "Обичам те" като твой син. Единствено мама ме е отгледала. Но уви, тя вече не е жива.
-Добре Кук, без излишни приказки. Ще я видиш Чейон.- съвсем спокойно си говореше. Не го разбирам.- Но първо ми дай пистолета.
Не бях сигурен дали да го направя, но накрая го реших. Плахо му го подадох и го грабна.
-Добро момче. Сега ще се обадя на този, който притежава Чейон, вместо теб.- подлага му физиономия се показа. Свих юмруци. Така се бях ядосал на това, което рече. Сигурно лицето ми е станало на домат.
-Ало! Джонгин, Чейон все още ли е жива?- пак се изсмя. Още малко и ми идеше да му забия един. Силно се надявах тя да е добре. Физически. И психически.
-Супер! Утре идвате в Сеул! Ще направите изненада за един специален човек.- затвори телефона.
*Край на ретроспекцията*

Какъв ли ден ме чака днес? Имам чувството, че нещо лошо ще се случи. Мисля, че трябва да кажа на Сейон за това. Все пак ѝ е близначка. Не е искала да остави Чейон в това положение, но не можала какво повече да направи. Все пак онези наркодилъри са опасни. Взех телефона и набрах номера на Сейон. Тя вдигна.
-Сейон, трябва да поговорим!

*************

Бяхме в кафенето близо до моята къща.

-Значи...очакваме днес да видим Чейон?
-Вероятно. Но баща ми не знае за теб.
-Звучи ми глупаво. Баща ти е намислил нещо, сто процента. Не очаквай като ти е казал, че ще я видиш, ще се разпрегръщате и ще се разцелувате с нея.
- Не знам, много ми е притеснено.- в мен копнееше надежда, че ще я видя, но като знам баща ми... От телефона ми се издаде звук. Имах съобщение. Видях, че е от баща ми. Беше ме страх да го видя. Беше пратил снимка и текст, но не знам какви.
-Какво става?- попита ме Сейон тревожно.
-Баща ми, ми е изпратил съобщения. Едното е снимка а другото текст. Страх ме е да ги видя.
Сейон стана, взе стола си и го домъкна до моя.
-Давай! Да ги видим!- опитваше се да изглежда корава, но и в нея се четеше страх. Отворих съобщението. Двамата останахме с широко отворени усти. Но аз...отново побеснях, изнервих се...вече щях да получа нервен срив. На снимката беше Чейон, с лепенка на устата и завързана за стол. Помещението, в което се намираше изглеждаше студено, а по стените имаше засегнала кръв. Текстът, който написа баща ми е "Ако искаш да я видиш, ела в дома ми. Само трябва да намериш къде по точно е. Успех! 🤗" От очите на Сейон се стичаха сълзи. Аз я прегърнах с цел да я успокоя малко.
-Щом е в дома на баща ми, ще я намерим! Само вярвай, че ще я измъкнем. Ще успеем!- исках да ѝ дам поне малко кураж и надежда.