Ревност

105 14 0
                                    

Ката две седмици и четири  дни минаха.Бяха много забавни Адора попопи едно момиче в морето защото я обиди,но на момичето му нямаше нищо.Техьонг вече свикна с държанието на Адора може да се каже даже,че той чустваше,че са нещо повече от приятели.Адора вие си я занете каква е,но нещо в леденото и сърце започна да се пропуква и тя май се беше влюбила в него.
Остават още три дни до вероятната смърт на Техьонг.
Ето как протече поредния ден.

Гледна точка Адора

Започнах да свиквам с училището,както и с простосмъртните всъщност щом ги опознаеш са били приятни.
Сега вървя към кабинета по химия.И..кой..това Т-техьонг ли е какво прави с тава момиче?!
Сега ще го науча аз.Отидох до него.
-Какво ти става бе червей?Няма да говориш с нея!-Дори незнам защо го казвам.Просто той е червей няма да говори с други само с мен.Изкарах го от учиището.
-Какво те прихваща обсъждахме домашната!-Той ме погледна ядосано.
-Да бе за тия домашни ги знам.После ще я целунеш,после заведеш в някоя стаичка и после..
-Хахаха.
-Не се смей.-Започнах да го бие леко по гърдите.
Той бавно хвана ръцете ми аз вдигнах главата си и заплетох поглед в неговия.Той се добрилижи.Какво става?Какво е това чуство сигурно няква болест съм хванала.Той се наведе.Не.Не.Неуспя да ме целуне защото аз му дръпнах косата.
-Ауч какво беше това?
-Млъквай кретен такъв закъсняхме за час.-Ние тръгнахеме отново към училищната сграда.Нима е възможно той искаше да ме целуне.Нима е возможно да има чуства към мен?И какво беше онова усещане в корема ми?Значи трябва да изпълня мисилята си трябва да го заведа в Гърция и да сложа край на живота му.Богове защо плача?Оффф.
След часовете ние си тръгнахме заедно.Хайде Адора кажи го,кажи го трябва да успееш целия свят разчита на теб.
-Искаш ли да дойдеш с мен в Гърция за два дни.
-Разбира се ще дам пълномощно на родителите ми.Кога тръгваме?
-Утре когато слънцето изгрее!
-Тоест?
-Взела съм билети!Тоест в пет да си на летището.
-Ок..ще бъда там.-Дойде моята пресечка.
-Чао до утре!-Защо ми е трудно.Разплаквам се при мисълта,че ще го убия.Убивала съм и друг път но никога не ми е било толкова тежко.Аз данеби да се влюбих?Не.Адора стигне се не се подавай на чуснвата.
Но аз.

Съжалявам за грешките

 Не Се Влюбвай в МенDonde viven las historias. Descúbrelo ahora