-Госпожицата е будна ,но има тежки травни истинско чудо е ,че е отцеляла.-Полагах големи сили да отворя очи.Щом прогреднах видях Джънкук да стой до леглото ми вперил очи в мен.Сестрата затвори вратата.
-Извинявай,че ти създадох тревоги ,вече можеш да си вървиш.-Не го гледах в очите,беше ме срам за тревогите ,който му създадох.
-Хинами ,успокой се.Лекарката каза ,че трябва да си почиваш е дома и да се храниш.Къде живееш?-Къде живея?Въпрос на който колкото и пъти да са ми го задавали ,винаги будеше смут и срам у мен,всеки път щом трябваше да отговарям.Ами живея където убиха майка ми,живея под онзи злоковен и мрачен край на уицата.Там живея.
-Живея на улицата,нямам дом,вече нямам нищо.-Той пребледня сякаш бяха пуснали ток по тялото му.
-От кога не си яла?-Отново въпрос ,който будеше срам у мен.
-От седмица,но не се притеснявай.Свикнала съм.-Той не говореше просто наблиодаваше тялото ми.Видимо бях изтощена.
-Идваш вкъщи!-Той заяви и дори не почака отговора ми,изхвърча от болничната стая.Въздъхнах и се тръшнах леко на леглото.
Съжалявам за грешките.След матурите ми УТРЕ ще съм доста по редовна и в двете ми книги и може би ще има нова.
ESTÁS LEYENDO
Не Се Влюбвай в Мен
Fantasía~Някога вярвали ли сте,че старогръцките митове е легенди са истински?Мислели ли сте,че те съществуват и днес?Ако отговора ви е ,,Не"ами грешно сте мислили.Погледнете моята исктори как аз Адора промених завинаги живота на Ким Техьонг.~
