Не Се Влюбвай в Мен

Един пекрасен ден

-Адора,Адора събуди се!-Подутна ме.
-Будна съм!-Скочих като ударена от гръм.
-Виждам,вижнам.-Той леко се засмя.Слезнахме от самолета.
Аз се наведох и започнах да се покланям и целувам земята.
-Слава на боговете!Живи сме!Ох земя обичам те!-Техьонг ме задърпа да се изправя.
-Ще изядеш земята по-полека.
-Я тихо ти.-Изправих се е заведох Техьонг в дома ми.
-Е не се чуствай като удома си защото това не е твоя дом!-Той ме изгледа тъпо.Влезнахме той се метна да дивана.И СЛОЖИ КРАКАТА СИ НА МАСАТА!.
-ДОЛУ КРАКАТА ОТ СТЪКЛЕНАТА МИ МАСИЧКА!-Той беше уплашен.
-Базикам се!-Той се засмя.
-Ела с мен да ти покажа стаята ти!-Той стана и ме последва.
-Искаш ли на плаж?
-ДА!ДА ВЪРВИМ ХАЙДЕ!СЕГА ЛИ ТРЪГВАМЕ?!МОЖЕ ЛИ СЕГА?!
-Облечи се и след 10 минути да си долу!-Излязох от стаята и влезох в моята.Опрях гърба на стената и заплаках.Трудно ми е да го убия.Сникнах с него.Сърце не ми дава да го направя!Защо се чуствам така не убивам за първи път,КАКВО МИ СТАВА ПО ДЯВОЛИТЕ!?
,,Адора стегни се,не се проваляй!"
-ЩОМ ТОЛКОВА МОЖЕШ ЕЛА ТИ И ГО НАПРАВИ!-Изкрещях.Чух чукане на вратата.
-Добре ли си?-Изтрих сълзите си.
-Да супер съм,ти готов ли си.
-Да чакам те долу.-Измих си лицето обякох този бански:

А върху него това:

-Да вървим!-Порикахме си такси и то ни откара.
Техьонг започна да подскача във водата е аз се затичах към него.Боговее какво стегнато тяло.Той забеляза,че го зяпам.
-Хубав бански!-Той се засмя леко.
-Аха мерси и твоя не е зле.-Какви ги говоря.Богоовее помогнете мии!
Той ме опръска с вода и започна да бяга навътре.
-Хееейй червей такъв само да те хвана!-Започнах да бягам.
По едно време изчезна от погледа ми огледах се нямаше го.
-Таехьонг къде си?-Видях го давеше се!
-А-Адора по..мощ!-Втурнах се на там.
Но той изчезна.
-Техьонг,Техьонг къде си моля ви богове вървете го той е моя червей.-Той изкочи из под водата и се смееше като напушен.Аз се хвърлих на гърба му и започнах да го скубя.
-Виж ако днес не остарееш без коса проклета да съм!Знаеш ли колко ме изплаши червей такъв?!-Той продължаваше да се смее и да бяга навътре в морето.
-Спри да бягаш ще се одавим,страх ме е спри!-Той ме взе на ръце и започна да върви.
-Ето сега аз ще ти го върна за скубането.-Той ме пусна във водата.Ах тази гад.Излязох на повърхността.
-Ах ти,идиот такъв!Запитах да бягам след него.
Той се появи с две шуниики сладолед.
-Примирие?
-ПРИМИРИЕ!-Изкрещях аз.
Седнахме на плажа и започнахме да ядем.Бях забравила за задачата си в цялата тази игра.
-Какво се умисли?-Попита той.
-За мисията ми!-Той ме погледна и обърна главата ми към него.
-За мисията да ме накараш да се влюбя в теб ли?
-Да?
-Изпълни я!
-Моля?Ти сериозно ли се влюби в мен?
-Да!Сега следкато я изпълни какво смяташ да правиш?
-Всъщност не съм я изпълнила докрай.
-Какво още остава?
-Ами целия свят е застрашен да изчезне както и боговете абе всичко ако не те...
-Какво още трябва да направиш!?
-Утре вечер трябва да те заведа в столицата там на една поляна скрита от хорските очи трябва да отворя портал към пустинята там трябва да преспим и да те.....убия!
-КАКВО?!Затова ли трябваше да се влюбя в теб?
-Техьонг излушай ме.Има и друг начин да спасим света без твоята смърт.
-Какъв?
-Аз трябва да умра!И ще го направя аз нямам семейство ти си единствения ми приятел.Щом имам теб за приятел аз имах всичко,за няколко седмици ми беше приятно с теб.Но не мога да позволя ти да умреш.