~Някога вярвали ли сте,че старогръцките митове е легенди са истински?Мислели ли сте,че те съществуват и днес?Ако отговора ви е ,,Не"ами грешно сте мислили.Погледнете моята исктори как аз Адора промених завинаги живота на Ким Техьонг.~
Всичко се случи за една нощ.Целия живот на нашите герой потръгна или в случая на Адора започна отначало,в човешко същество. Момчетата спаха по масите в бара,неосазнавайки какво бяха направили снощи,и как всичко щеше да бъде различно. Адора подадна в образа на едно 20 годишно момиче,тя напомнеше нищо и вероятно никога няма да си спомни.
При Техьонг Бях прегълнал подиума на сцената,ръката на Джин беше пред лицето ми,Джънкук се беше просвал на масата ,а върху него Джун беше сложил кратата си.На Хоби касато беше мокра и имаше обърната чаша на главата си. Шуга беше в пазарна количка и прегръщаше водката.
-Ъгхх момчета да се махаме от тук!-Аз започнах да ги бутам. Хоби жизнерадостно стана,и ми помогна с останалите.Джин хавана количката с Шуга и тръгнахме към изхода.Странно мястото е празно дори персонала го няма. Чухме стъпки зад нас.
-Къде сте се разбързали момчета?-Ние се обърнахме и видяхме висок на средна възраст човек,и едно малко и симпатично куфарче в ръка.
При Адора(В новия си живот тя има ново име Хинами) Здравейте казва се Хинами.На 20 години съм.Намям свой дом.Живея на улицата от както се помня. От 10 годишна възраст майка ми ме караше да прося ,после заживяхме на улицата.Много е трудно да живееш с милоста на хората.Твоето здраве и щастие да зависи от тяхното милосърдие. Никога не съм посещавала училище,нямаме никакви пари. Сега ходя по изпълнетите с щастливи или не чак толкова щастливи хора.След тях се чувствам излишна,като ме видят ме гледат странно или преминават на отсрещния тротлар. Сега вървя с празна торба и цветя мисля как да изкарам пари,за да може да купя лекарство на болната си майка. Седнах отчаяна на една пейка и се загледах в хората. Покрай мен мина едно момченце с майка му. То се загледа в мен и аз му се усмихнах.
-Мамо,мамоо виж тази жена!Защо обувките и са скъсани.Ами това мръсно сако където е сложила,няма ли пари?-Майка му ме погледна хавна го за ръката и негова нищо ,само го задърпа.
Те седнаха през една пейка от моята.И започнаха да хранят гълъбите.Аз взех цветята ,който носех.
-Хей може ли едно цвете?-Това беше първата ми продажба от седмица насам.Купувачът беше момче на 18 годишна възраст беше с кафява коса.Аз побързах да дръпна едно цвете от букета. -З-заповядайте.-Той ми подаде много повече пари от необходимото. Усмихна се имаше големи зъби като заек(Досещате се кой е ) -Задръжте рестото!-Той грабна цветето от ръката ми и изхвърча като стрела. Не обърнах особенно внимание и се запътах за първи път толкова щастлива към аптеката. Когато стигнах бутнах вратата, и започнах да търся необходимото. Най-сетне имах пари. Аптекарят ме видя и бързо събра вежди. -Какво търсиш тук,отивай да просиш другаде,махай се!-Той ми посочи вратата.
-Н-но господине..аз ще купя нещо.-Леко се усмихнах,въпреки че щях да заплача.
-Я се погледни,щяла да копува тя..тук е скъпо.Махай се!-Той ме задърпа и ме шзхвали извън сградата.Заплаках.Защо света трябва да е толкова несправедлив?Какво толкова съм направила,какво съм глешила ,че сега трябва да търпя всичко това?! Защо?Отново вървях само ,че вече надеждата я нямаше в очите ми. Отидох до близкия магазин ,купих топли нудълси и чай. Лек дъжд заваля,започнах да бягам по улищата за да отида при майка си.Цветята се разхвърчаха след мен.
-Хей госпожице,почакайте малко!-Обърнах се и видях момчето ,което си купи роза от мен.
-К-Какво има?-Аз спрях и го огледах този път добре.
-Вземете!-Той подаде торбичка с лекарства за майка ми.-На мен не ми провървя ,бих искам да помогна поне на теб.
👍💙
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
