Не Се Влюбвай в Мен

...Това...

[Ще пропусна частта със събуждането,защото ще е скучно.Приятно четене и благодаря че четете.Оставете мнението си като коментар]

-Добре госпожице..подпишете тук.-Изпълнявах всяко нареждане на медицинското лице.Само след миг щях да започна нов живот.Затова корема ми беше свит и сърцето развълнувано.

-Добре вече сте готова,честито вече сте изписана.-Сестрата взе химикалката от ръцете ми и си отиде.Джънкук ме чакаше в колата.Вдигнах от пода едната си чанта и я понесох.
Бях пред болничната врата,изпитвах голямо чувство на страх и мъка.
Щом стигнах до колата сложих багажа си на седелакта отзад и седдах при Джънкук.

-Е,как си Хинами?-Това беше въпрос ,на който винаги лъжех.Защото никога не знаех как се чувствам всъщност.

-Добре съм.-Той ме погредна за миг после се усмихна и пак се съсредоточи въхру пътя.Играех си с пръстите на ръцете си и мислех за покойната си майка.

-Всичко ще бъде наред,само като видиш момчетата и веднага ще си допаднате.

-Благодаря ти!-Дано приятелките му да са със същото разбиране като него.

През отсналата част от пътя не си казахме нищо.Скоро пристигнахме пред една къща пред нея имаше паркирана розова кола.Което беше доста странно предвид това ,че в къщата живеят момчета.

-Мамка му!Джин пак е паркирал на мястото ми!-Джънкук наруга малката ретро кола.После си намери място и колата изгасна.

-Е това е новия ти дом,Хинами.-Той вадеше чантите ми от багажника.Аз понечих да ги взема,но той поклати отпицатерно глава.Щом приближихме вратата,чух леки викове.
Сложих ръката на дръжката на вратата,бях нетърпелива и любопитството ми надлеля.

-Оп..ъм само да те предупредя,момчетата са малко шантави и напоследък ни потръгна с музиката и ако пеят не се стряскай.-Той дори не ме остави да кажа нещо,а директно бутна вратата.Тя се удари в стената и привлече погледите към нас.

-КВО ПАК ЧУПИТЕ БЕ!?-Чуха се викове от другата стая.-НАМДЖУН ЗНАМ,ЧЕ ТИ СИ ЗАМЕСЕН!

-Хей хора,това е Хинами!-Джънкук разпери ръце и влезе вътре.

-Заповядай,Хинами това е нашия дом,но вече е и твой!-Това ми каза едно русоляво момче с тръпчинки.

-Ехе това е сваляча,Намджун!-Тези момчета бяха доста и цветни.

-Хей аз съм Хоби,това са Джимин,Юнги,това с тигана е Джин.Добре дошла в нашето голямо семействоо!-Усмихнатия Хоби ме придърпа в прегръдка.

-Пак се започна със семейните глупости.-Момчето с бялата коса Юнги изпуфтя и се хвърли на дивана

-О,я млъквай иначе ще кажа на Техьонг за счупената му фигурка.-Белокоското се изправи като попарен и дойде и прегърна и двама ни.

- Хинами ела да ти покажа стаята ти!-Получих любезна и топла усмивка от Джимини ,мисля че така се казваше.

-Благодаря Джимини!-Тук Юнги и Хоби избухнаха в смях,но той ги гледаше разсърдено и почна да ги бие леко.

-ООО ДЖИМИНИ,САМО МАЙКА ТИ ТИ КАЗВА ТАКА!-Юнги удряше дивана и заедно с Хоби се смееха.

-Ъгх игнолирай ги,ела скъпа.-Почувствах топла ръка през рамото ми.Това мисля че беше Джин.Ние се качихме по стълбите.

-Имате хубава розова кола.-Отбелязах аз.

-Ооо и ти ли си почитателка на розовото.-Той спря и ме хвана за раменете като ме гледаше ококорено.

-Ъм всъщност.-Джин ме прекъсна.

-Така се радвам ,че намерих и друг почитател на розовото.Онези ресурси долу не ме разбират.

-Ахаха да!

-Изроди!-Той погледна драматично встрани ,а аз едва сдържах смеха си.

-Ами не сте ли седем?

-Да.Да разбира се.Само,че Тае отиде да купи още едни прибори ще се върне след малко.-Стигнахме до стаята и Джин спря.

-След малко слез за вечеря.А и Хинами ние сме с теб,можеш да ни споделяш за всичко..дори за цикъла си.

-Това ще го запазя за себе си,но благодаря.

КАЖЕТЕ КАКВО МИСЛЕТЕ КАТО КОМЕНТАР!