Не Се Влюбвай в Мен

Краят на една история

- И аз Няма да позволя ти да умреш!
-Тае престани това е моята задача.Аз трябва да се жертвам.А сега да вървим!-Ние се прибрахе.Ядохме пица говорихме си.

Неотрален разказвач
Ноща беше дълга.И двамата мислеха как да спасят другия от неизбежната смърт.Минутите се нижеха като месеци,часовете като години.През цялата нощ никой от тях не заспа.
Мислеха какво ще стане на утрешния ден.Кой щеше да бъде в плен на смърта. И кой щеше да страда и скърби.Адора и Техьонг бяха като две сопстанции отсъдени на вечна раздяла.Неможеха да останат заедно защото рискуваха целия свят.Дойде и така нежеланата сутрин.Адора стана оправи за последно може би леглото си.

Гладна точка на Адора.
Отидох до стаята на Техьонг него го нямаше.Слезнах долу и го видях беше седнал на дивана и щом ме видя се изправи.
-Добро утро!-Той се усмихна насила.Не издържах.Пуснах чантите си на земята и прегърнах Тае.Той започна да ме гали по косата и да ме отешава.
- шш Всичко ще бъде наред.
-Просто ме е страх,страх ме е че може да те загубя завинаги.Никога повече да невидя усмивката ти.-Той наказа нищо само ме прегръщаше.
-Да тръгваме- подканих го аз.Взехме чантите и се насочихме към таксито.

След 5 часа път най сетне стигнахме до гората в столица.
Часът беше 19:00.
-Тук е красиво!-Отбяза той.
-Обърни се с гръб към мен трябва да отворя портала.-Той го направи аз се скрих зад дърветата.Кръстосах краката си и изрекох нужните стихове.
-Таее готова съм идвай!-Той дойде.
-Да влизаме преди портала да се е зтворил!-Той хвана ръката ми като ме погледна.Аз му кимнах  и ние прекрачихме портала.Намирахме се в пустиня в която беше тъмно само нощното небе светеше.
-Щом умра,ти отново ще се намираш в Южна Корея.Само че няма да ме помниш ще помниш само че някое си момиче е дошло в училището ти!.
-Може да не те помня умствено но сърцето ми винаги ще те помни.А и аз трябва да умра не ти!
-Може ли да ми попееш?
-Обичам те повече от себе си,обичам те повече от вички в целия свят.С теб аз се научих да обичам,ти беше първата ми любов,ти беше моето щастие,сега ще бъдеш моята болка,моята тъга,мъка.
Ще те забравя?Сърцето ми винаги ще помни кога за първи път е изпитало обич.Дори на хиляди километра аз пак ще те обичам,помня.Винаги ще те пазя в серцето си и на никой няма да те дам,защото ти си моето минало и моето бъдеще ти си моето всичко!-Той пее толкова хубаво.
-Обещай ми че ще станеш певец,обещай ми,че винаги щом усетиш празнина в сърцето си ще излизаш навън ще гледаш небето и звездите.Ще пееш на звездите защото аз ще бъда една от тях.-Той се разплака и хвана ръката ми.Около нас заблештукаха светулки и се появиха светлинки.Появи се и ..ножа.
Аз го дръпнах и се прободах с него.Кръвта понече.
-АДОРА ЗАЩО ГО НАПРАВИ!?
-О-обещай ми любов моя!
-ОБЕЩАВАМ ЩЕ ПЕЯ ЗАРАДИ ТЕБ,НИКОГА НЯМА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ!?
-Н-н-не п-плачи.Обичам те!
-ОБИЧАМ ТЕ АДОРА!-Това бяха послдните думи който чух от него към мен.Преди да загубя съзнание.

Неотрален Разказвч
😭Тялото и тупна на земята и дори не се чу звук заради многото пясък.Тае заплака сълзите му капеха по лицето на момичето.
-Обичам те!-Около тях отново се появиха светулки след което Тае изчезна и отново се озова в Южна Корея.Тае нямаше спомени от Адора но в сърцето си чустваше празнина.Той стана и като по инстинкт излезе и погледна небето и започна да си тананика мелодиия.Чустваше че събдата му е да пее.Незнаеше защо но когато поглежсаше небето се  заплакваше.
В пустинята при вече мъртвата Адора се появи майка и започна да гали косите и.
-Любовта те погуби мило дете, любовта те погуби!

             Край
______________________________Дано ви е харесала историята ми!😊☺