Не Се Влюбвай в Мен

Спомени

Беше ме срам,но това ще е по-добре от колкото да живея на улицата.Какво щях да правя при него?Как щях да живея нямаща съвсем нищо?

-Госпожице утре сутрин ще ви изпишем ако се чувствате добре!
Сега си изпийтя лекарствата и ще е добре да си починете.-Аз кимнах срещу любезната медицинска сестра. И Отново потънах в размисли за живота ми.Трябваше да помогна на майка ми ,а аз се провалих.Само ако бях отишла минути по-рано щях да я спася.Тя макар и в труден ,изпълнен с мизерия живот ме отгледа и не позволи и косъм да падне от главата ми.Докато аз се провалих.Това ,че те са я намушкали не ме оправдава аз имах цялата грижа за нея,и това че аз позволих да умре ,ме прави изцяло отговорна.Нещастна глупачка.Това са думите ,които ме описват сега.Макар да бяхме бедни мама правеше цялата обстановка различна аз живях заради нея и продължавах да се боря. Както малка щом исках нещо скъпо или шоколад от някоя скъпа сладкарница и нямахме пари за да си го позволим,аз плаках,но майка ми всячески се опитваше да ме развесели и аз някак си забравях за поредната си скъпа детинска прищявка.
Докато тя беше жива аз бях едно богато дете,което имаше обич,а сега съм по-бедна и от най-бедния нещастник на този свят,защото нея вече я няма.А с нея си отиде и нейната любов и моя цял живот.Не ми е мъчно ,че никой не ме обича вече или ,че нямам пари ,мъчно ми е ,че никой няма да може да я замени.

Изведнъж усетих ръка на рамото си и се стреснах.

-И-извинявай.-Джънкук се притесни почти колкото мен.Той седна на стола до леглото и заби кафявите си очи в мен.

-Добре ли си,няма смисъл да плачеш вече я няма.-Думите ,които ти удрят шамар и те карат да се върнеш в жестоката реалност.И да плачеш вътрешно,защо ако покажеш сълзите си външно ще те сметнат за слаба.

-Не разбираш нищо!-Изшептях аз и повече не го погледнах.Може би това няма смисъл .

-Съжалявам не се съобразих,прости ми не исках да прозвучи грубо.-Той сложи ръката си върху моята и застина.

-Няма проблем ,потресена съм от случилото се.Ако искаш си върви.-Усетих ,че му създавам притеснения.

-Не!Тази нощ ще остана тук,а утре сутрин ти ще дойдеш с мен.-Отново нямах право на глас.

-Съжалявам ,но не мога,това е твоя живот аз нямам право да се намесвам в него..aз съм нищо,а ти..-Той скочи като попарен,погледнах го и видях в очите му несъгласия и бунт.

-Не говори така!Ти не си нищо,ти вече си част не само от моя живот ,а и от мен.Ти си моя приятелка.Ти си такова какъвто съм и аз,cоциалното положение не те прави по-малко човек или повече.Тези слоеве на 21 век са твърде повърхностни и аз не се влияя от тях,както би трябвало и цялото общество да не го прави.-Беше прав,нямах право да възразя,защото цялото му изказване беше вярно.

-Сега заспивай,утре живота ти започва от начало..лека нощ Хинами.-Аз загасих нощтага лампа ,която осветяваше леко стаята,завих се.

-Лека нощ Джънкук.-Притворих очи и потънах в съня си.

Дано не сте загубили интерес към тази история.Имам нова книга ще се радвам да я видите и за нея мнението ви е от голямо значение за мен.Така че моля ви  people😁 вижте я.Съжелявам за грешките❤