Не Се Влюбвай в Мен

Мамо

Аз взех малката бяла торбичка и се поклоних.Нямах нищо с ,което да му се отблагодря.Тогава се сетих на врата си нося едно сребърно герданче,което получих от майка си.

-Беше ми приятно,довиждане!-Той понечи да си тръгне,но аз сложих ръка на рамото му.Той се обърна и ме погредна леко въпросително ,но и съжалително.
Найстина ли будя само съжаление у хората?Бързо свалих гердана.

-Вземи го!-Аз се опитах да го сложа в ръцете му.

-Не,няма нужда!-Той започна да клати отрицателно глава.Може би найстина беше любезен,или съжалението отново зве власт над тялото му.Жъжалетието ,което му казва ,че имам само това.

-Моля те,ти ми помогна, искам да ти се отблагодаря!-Аз хванах ръцете му и го погледнах омолително.

-Добре ,но само този път!Това е доста скъпо,щом го видя ще се сещам за теб.-Аз кимнах и се опитах да прикрия емоцията си.Почувствах се странно никой до сега не ми бе казвал ,че ще се сеща за мен.Или че изобщо ще мисли за мен.Поклоних се пак.

-А как е името ти?-Той ме гледаше все така усмихнато.

-Хинами,аз ще тръгвам майка ми ме чака.Още вднъж благодаря!-Поклоних се и се затичах към крайния на учицатта.Където  беше майка ми.Щом стигнах я видях отоново както я бях оставила сутринта.Почти примряла.Бързо седнах до нея и избутах кашоните с който я бях завила сутринта.
Докоснах ръката и беше премръзнала и бледа,сякаш в тялото и нямаше и капка кръв.

-Х-хинами!-Почти изшептя тя.И направи усилия да се изправи.

-Не,немърдай!Ето мамо купих лекарство!-Аз почнах да изкарвам нещата от торбата.Извадих хапчета и сиропи.Ръцете ми трепереха от вълнение.Чак тогава забелязах локва от кръв оброзувана до краста и.

-М-МАМО!-Хванах я и я обърнах.Нож се беше забих точно и гърба и.Тя издъхна в лицето ми.

-МАМО ,ЗАЩО БОЖЕ,ЗАЩО МИ ОТНЕ ВСИЧКО,КАКВО ТОЛКОВА СГЕШИХ ГОСПОДИ!?!-Гледах към небето с обляна в кръв майка ми.
Тежко е щом кръвта от ,която си излезнал се лее по ръцете ти е нещо не можеш да сториш.Когато човек ,който си имал през целия си живот сега лежи мъртъв в ръцете ти.

-Защо мамо,ние не бяхме ли щастливи дори в това положениее?!-Вековете ми се разнесоха из тъмния край на учицата.И плачът ми също,галех лицето и,мислейки че може някак си да се събуди.Чух стъпки зад себе си.Бързо скочих и се обърнах като пуснах майка си.

-Толкова е смешно!-Три момчета бяха зад мен и се смееха.Очите им бяха червени ,надушват алкохола от тук.Отстъпих назад ,но се съпнах в торбичката с лекарства.

-К-Какво искате?МАХАЙТЕ СЕ ОТ ТУК!-Викнах и се опитвах да прозуча заплашително,на това ме учеше мама.Все пак живот на училищата беше на ни беше научил на доста неща.

-На кой крещиш бе ,кучко!-Единия дойде при мен и дръпна косата.Бързо се изправих на кракана си.Сълзите още се стичаха по лицето ми.Започнах да замахвам в опит да го ударя ,но той избегваше всеки удра ,който се опитвах да му нанеса.Сълзите започнаха да падат още по-бързо от бузите ми.

-Хах крушата не пада по далеч от дървото,майка ти също беше костелива.-Щом чух това замръднах.Мислите бързо се минаваха през главата ми,и като ледените висулки се забиваха в сърцето ми и го смразяваха.

-К-Какво искаш да кажеш?!-Почти изшептях.

-Ами преди да я убием.-Той продължи да говори ,но аз чух само тези думи.Обърнах глава към трупа на мама,и после към него.Той така се усципваше ,че стархът започна да завзема клетките ми.Но отмъщението също.Закрачих към него и забих шамар.После още един.Той за малко да падне.Хвана бузата си и се обърна към мен още по-ухилен.

-Нещастница!-Той изръмжа и ме удари в стенета ,после започна да ме налага с нещо.Нямах сили да стана,нямах сили да отмъстя за мама.Видях тичащия Джънкук тичащ към мен.Нямах сили да го повикам.

Така знам ,че от одавна не съм писала тук.Ако има хора ,който следят още,извинявайте.
Сега чао❤.А и коментирайте какво мислете!!