Не Се Влюбвай в Мен

Целуни ме глупак такъв

Оофф найснина ли ставате толкова рано за училище?!
Забравих да спомена сега ходя за първи път на училище.
Мразя живота си!Станах облякох си дрехите от образа,взех тъпа раница и зачаках автобуса пред къщата си.Колко време му е необходимо да дойде?Училището не започва ли в 8:00 сега е 10:00 ,майко закъсняла съм.
Затичах се към "желаното" училище.Добре,че съм полу бог и бягам бързо.
Стигнах,най-вероятоно децата бяха в почивка.Коридорите бяха шумни и пълни с..хора.
Сега имам математика,ъгх дай да вървя преди съвсем да прецакам деня си.Чакай!Ами Ким Техьонг трябва да го намеря.
Видях едни момчета и се насочих към тях.
-Познавате ли Ким Техьонг?-Попитах като извъртя очи.
-Мм струва ми се,че ние може да ти дадем повече от колко той!-Момчето удари депето ми.Край това беше.Този простосмъртен червей!Хванах го за яката и го вдигнах във въздуха.
-Направи го още веднъж и ще бъде последното жалко нещо което си правил!Сега отговаряй, познаваиш ли го?-Зададох въпроса си много ясно.Момчето се превиваше от страх.
-Д-да мисля,че сега има м-математика.Моля те пусни ме!-И това е мъж тц.
-Дано поне мисленето ти се отдава.-Пуснах го а той падна веднага се изправи и поизтупа.
Останалите ме гледаха странно.
Насочих се към математика.
Там видях едни момичета с доста грим по тях, стаята се огласяваше от пищенето им.
-Аа Таее махни тази пчела.-Едното момиче запона да пищи.
,,Адора това е Техьонг"чух гласа на майка ми после и пищене.
Тръгнах бързо към Ким Техьонг и сграбчих ръката му.Започнах да го дърпам а той вървеше след мен.
-Ти си Ким Техьонг,нали?-Момчето ме гледаше доста изненадано.
-Да,а ти коя си?
-Това не е важно,влюби се в мен!-Нахвърлих се върху устните му.Признавам бяха меки.Момчето ме отблъсна.
-КАКВО ПРАВИШ?!-Той ме погледна злобно.
-Несмей да ми крещиш,целуни ме,хайде давай!-Той ме гледаше изплашено.
-Ти си луда!-Той се отдалечи от мен и се върна в стаята.
,,Глъпачка какво правиш по дяволите"
Отново гласа на майка ми.
-Направи го ти щом толкова знаеш!-Хората ме погледнаха странно.-Какво сте ме зяпнали?!.
Тези смъртни невъзможни са.
Отидох в стаята и Техьонг излезе.Какво му става?Пфф.
Момичето което се боеше от пчелата заговори.
-От лудница ли избяга ма?Ние всичко видяхме как може така да му се нахвърляш?Тц!-Няма да и обръщам внимание.Ще броя до 100.Ух спокойно,спокойно!
-Откачалка,ти неграмотна ли си неразцираш ли какво ти говоря.
Ехо Глупачке!-КРАЙ ТОВА БЕШЕ!
Вдигнах я във вздуха и започнах да я душа за да я сплаша.
-К-к-какво пра..виш?-Останалите се скриха под чиновете си.
,,Пусния чуваш ли сега ти говоря запоследно нямам повече мощт,Пусния!"
-Слушай смъртна глъпачке.В главата ми има мозък който ти никога си нямала и няма да имаш.Само с едно мое движение може да си мъртва.Така че не ме ядосвай!-Техьог влезе през врата и спря на място.
-Какво правиш пусни я!-Той се разкрещя.
-СМЪРТНИ ГЛУПАЦИ ПРАВЯ ГО ЗА ВАШЕ ДОБРО!-Бях на път да изляза когато думите му ме спряха.
-Ти също си смъртна.
-Аз съм полу бог.-Тряснах врата след себе си.А онова момиче падна.Излязох от тъпото училище,и седнах под едно дърво.Ами ако той не се влюби в мен.Ако разочаровам майка ми.Трябва да се справя остават ми две седмици да го накарам да се влюби в мен и да го..убия,трябва да го направя.

-Може ли да ти правя кампания?-Вдигнах глава и видях Техьонг.
-Може би.
-Защо се държиш така?-Той ме погледна.
-Как?
-Ами смяташ се за полу бог!-Идиот.
-Ти наистина ли си толкова групав?Та аз я вдигнах във въздуха как още да ти докажа,че съм полу бог?!
-Ами какво би правил тук полу бог?
-Изпратиха ме тук за да се влюбиш в мен!-Погледнах го право в очите.
-Интересно!И как смяташ да го направиш?
-Ами и аз незнам първоначалния ми пран беше да те принудя да ме харесаш.
-Чакай та аз дори името ти незнам.-Погледнах го като се засмях леко.
-Адора,но за теб Йонсенг.
-А предполагам не си копейка по народност?
-От Гърция съм но няма да ти показвам истинския си облик.
-Добре!Хайде да ходим в парка да караме колело!
-К-колело какво е това?
-Найснина си глупава.
-Половината от силите на Атина са при мен.Който на твоя глупашки език значи Имам сто пъти повече мозък от твоя.
-Така няма да се влюбя в теб.Трябва да ме ласкаеш!
-Мечтай си.
Отидохме в парка имаше поставени колела и ние взехме две от тях.Той се качи.
-Хайде какво чакаш качвай се!-Перкото ме подкани.
-Аз немога немога да карам колело.-Изшептях го.
-Какво какво.
-Неумея да карам колело.-Казах го достатъчно силно за да го чуе,но нали ще се правим на интересни.
-Какво Йонсенг нищо не чух.-Доближих се до ухото му и.
-СЕГА ЧУВАШ ЛИ?-Приближих се и му се изсмях.
-ЛЕКО ПРЕСИЛЕНО!Сега се качвай аз ще те държа обещавам.
-Добре.-Качих се и зилитнах.
Техьон ме хвана.Окло 35 секунди го гледах както и той мен.
-Хах качвай се!
-Аха да,качвам се не ми казвай какво да правя.-Качих се и завъртях педалите о Техьонг вървеше след мен.
-Справяш се мого добре!
-На бас,че карам по-добре от теб.
-Състезание?Който загубилия черпи победителя със сладолед.
-Ок.-Казах аз.
-Готови.-Той погледна към мен след думите си.
-СТАРТ!

Съжалявам за грешките