3.Няма ли да престанеш?

342 29 18
                                    

Чух как някой помоли да го обслужва. Веднага познах кой е...... Jin. Ji-ho има работа и не може да ми помогне. Сега какво ще правя?

- Извинете... Ам, може ли да поръчаме?-попита отново той.

- Да, да! Момент! - провикнах се аз. Е, мисля че сега гледането ми на толкова страшни филми ще се от благодари. Сложих си косата пред лицето и излязох пред тях-Кхъм.... А затваря ме.. Лек ден!

- Ама... - прекъснах го.

- Казах ЛЕК ДЕН?! - казах през зъби като ги избутах отвън и затворих вратата пред лицата им.

Уух....  Отървах се от тея.. Ако разберат, че работя тук или изобщо  живея срещу тях става лошо..

*Гледна точка-Jin*
На тая какво ѝ стана.. Да не се мисли за Самара Морган... Хората вече изкуфяха. Тръгнахме към вкъщи, а през цялото време Taehyung беше навел глава и изглежда беше разочарован.

- Извинявай, Tae! - казах виновно.

- Аа, хюнг знаеш, че мразя някой да ми се извинява... Чувствам се гадно! - развика се той.

- Добре, де добре! Не викай! Хайде да се прибираме, че трябва да учим!

"Гледна точка-Jisoo"
Ух.. Измъкнах се. Сега да се връщам на работа.

~Няколко часа по-късно~
Вече беше време да си тръгвам, за това казах "чао" на Ji-ho и излязох от кафенето прибрах се и баща ми отново го нямаше.

Качих се горе и просто легнах на леглото ми. Погледнах телефона ми и имах съобщение от RM. Отворих го:

~Bae<3: Какво си правиш?
Seen
19:03

~Ji<3: Седя и си гледам филм ти?
Seen
19:16

Какво трябваше да излъжа.

~Bae<3:Амии.. Мисля си за теб....
Seen
19:20

Мисли са за мен друг път.. Не може да ме излъже. Ах оставям го. Облякох си пижамата:

 Реших да си наглася раницата

Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.


Реших да си наглася раницата. Колкото и да не харесвах училище трябва да се оправя. Написах си домашното. Не знам колко е вярно, но трябва да съм поне малко примерна.. Не казвам на другите, че го правя, защото всички мислят, че съм някоя богаташка и мога да подкупя учителите, но всъщност не е така... Искам един ден да съм свободна и да не се притеснявам за такива неща, но този момент няма да е скоро...... Дори Jennie не знае за живота ми, а ми е най-добра приятелка... Трябва някой ден да ѝ кажа, но и това няма да е скоро.

Огледах си стаята.... Толкова време стоя тук.... Искам мама отново да е с нас... Като си беше тук... Всичко беше наред..

Погледнах през прозореца... Аз наистина мога да видя какво става в къщата на Jin...... Клюкарката в мен се обади... Добре, че имам детски бинокъл... Гледах си... Какво?...... Така мога да разбера някакви неща с които да го злепоставя ...

Стоях и гледах в къщата му сигурно от един час, а баща ми още не се е прибрал. Реших вече да си лягам. Тъкмо се онесох когато чух хлопването на вратата... Той отново е пиян.....Ах просто пак ще заспивам...

- Jisoo... Jisoo.... JISOOO! ГЛУПАЧКА ТАКАВА ВЕДНАГА ЕЛА ТУКА! - баща ми се провика от другата стая.. Веднага отидох да видя какво иска.

- Какво искаш? - казах изморена аз.

- Какво каза!!!? Ей ти малката.. Ти за кой се мислиш, че говориш така, а? Внимавай как се държиш..... ЯСНО ЛИ ТИ Е!??! - извика баща ми като ме бутна на пода и ме ритна в корема.

- НЯМА ЛИ ДА ПРЕСТАНЕШ!? СТИГА СИ СЕ НАПИВАЛ! - извиках, което беше голяма грешка..

- ТИ НА МЕНЕ ЛИ ЩЕ КАЗВАШ КАКВО ДА ПРАВЯ, А!? ГЛУПАЧКО ... УЛИЧНИЦА ТАКАВА.... НЕ МИ ГОВОРИ ТАКА, ЯСНО ЛИ ТИ Е!?! - баща ми не спря да ме бие, а аз виках от болка... С какво заслужих това.

#Гледна точка-Jin#
Докато си бях в стаята и си гледах на телефона, чух викове от съседната къща... Таза сграда наистина си беше малка... Но кой вика така? Трябва да проверя.... Кое чудовище се държи така?!?

************************
Това е за днес. Надявам се да Ви харесва-пишете в коментарите, за да знам дали да продължавам да пиша историята.

Обичам Ви! 🍑❤️🍑

գυєєи οƒ τнє ѕϲнοοℓ ¬ ϐτѕ & ϐℓαϲκριиκ ƒƒTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang