§7§

300 20 20
                                    

Занесох я вкъщи и я сложих на леглото ми. Беше толкова красива докато спи. Утре сме на училище, за това ще взема дрехи от мама. Дано Jisoo ги хареса. Докато съм я гледал изглежда съм заспал.

*Гледна точка-Jisoo*
Събудих се от някъква аларма. Отворих очи. Опитах се да стана, но имаше някакъв слон върху мен. Кой е този за Бога!? Взех будилника и щях да го ударя по главата, когато той се разбуди и ме повлече на земята като аз паднах.... Отгоре му.... А кракът ми... Отиде.. Там... Където... Абе най-кратко казано.. Мъжественост му замина:

- Ау.... Защо трябва да съм добър!? - извика Jin като се търкаляше по пода и очите му се разшириха. Добре де нямаше как да не се за смея. Та той изглеждаше като умира морж... Това не знам от къде ми дойде - Аха, смешно ли ти е, а? Сега ще видиш ти! - каза като се надхвърли да ме гъделичка.

Никога не съм се забавлявала така с Rm. Като се замисля защо съм с него, единствената причина която изплува в ума ми е... 'ПРИКРИТИЕ'. Ако не съм с него, всички ще ме мислят за задръстена. Избутах Jin и станах от леглото. Изобщо какво правя тук. Разпитах очуденото момче до мен какво е станало, той ми разказа всичко.. Сега разбирам.

- Ами какво ще облекла? - започнах да мисля на глас.

- Това! - каза Jin като ми подаде някакви парцали.

-Какво е т.. - прекъсна ме той:

- Облечи го! Ето.. Банята е там. - настояване той.

-Добре де!

Влязох и навлякох дрехите. Щом се върнах при него той стоя и ме гледа безмълвно. Само каза:

- Красиво...

Дрехите наистина ми стояха добре(За тези които не са разбрали дрехите са онези на снимката по горе⬆️⬆️⬆️). Jin ме попита:

- Ще тръгваме ли за училище?

- Ха, чуй ме! Това, че ми помагаш не означава, че можеш да се мотаеш с мен. Запомни.. В училище ти си никой! - казах като си тръгнах. Той наистина си мисли, че ще стане популярен.

Реших да се помотая малко, за да закъснея за час.

Щом стигнах на училище следва отново същата процедура. Госпожата вика като ненормална аз чакам да си се наприказва и си сядам на мястото.

Днес бях сърдита на Rm за начина по който ме отряза миналия път. Да не си мисли, че съм толкова лесна.. Да бе...

Е, все пак му простих, защото ми се умилкваше, а всички ни гледаха и трябваше да мислят, че наистина не можем един без друг. Трябвя да пазя тайната ми. 

 Денят си мина нормално, но Jin не беше на училище. Да не би да го нараних..... Ами аз не...Чакай бе, какви глупости си мисля....Та той е под моето ниво...Ох кого заблуждавам, ако всички разберат тайнат ми ще ме намразят така или иначе. 

 Днес трябваше да се прибера вкъщи. Нямя как. Разбрах от  Ji-ho, че баща ми не се е прибирал от няколко дни. И ако се чудите, не не ме интересува къде е. Той е една пияница, която ме е срам да нарека баща. 

 Отидох удома и си събрах някои неща, защото ще остана при Ji-ho за известно време. Радвам се, че я имам. Не мисля, че Jennie, Rose' и Lisa биха ме разбрали. Да смятам ги за приятемки, но не знам каква ще бде тяхната реакция, за това искам да си го запазя за себе си.

 Погледнах за последен път къщата ми и си тргнах. Щом стигнах при приятелката ми, още преди да почукам на вратата тя отвори и ме прегърна силно. Покани ме вътре и ми показа стаята за гости. Ji-ho ми каза, че ще мога да окрася стаята ми както си искам..... Как може да е толкова мила....... Мисля, че  прибързах с заключенията... Защото ли... Ами само леко ме подсети, че съм на работа... Йеее...

 След десет минути трябвяше да съм готова, за това грабнах првото нещо което очите ми зърнаха, а именно:

 След десет минути трябвяше да съм готова, за това грабнах првото нещо което очите ми зърнаха, а именно:

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

*След 3 часа *

  Беше време да си ходя, когато чух звънчето на вратата. Ах, с последни сили казах:

- Добър вечер! Какво ще желаете? - повдигнах глава, но ми се искаше да не го бях правила... Сега какво ще му обясня?

-------------------------------------------

 Това е! Надявям се да Ви харесва-пишете в коментарите! Главата стана дълга, но и голяма боза, но какво да се прави!

Обичам Ви! ❤❤❤

գυєєи οƒ τнє ѕϲнοοℓ ¬ ϐτѕ & ϐℓαϲκριиκ ƒƒWhere stories live. Discover now