4.Лъжа....

297 26 12
                                    

#Гледна точка-Jin#
Докато си бях в стаята и си гледах на телефона, чух викове от съседната къща... Таза сграда наистина си беше малка... Но кой вика така? Трябва да проверя.... Кое чудовище се държи така?!?

Чудих се дали да отида, но не издържах. Скочих от леглото си и веднага се затичах към съседите. Минах като ураган покрай майка ми. Горката.... Май се стрес от това, защото чувах след мен думите:

- Къде си мислиш, че отиваш по това време?

- Момент!! - извиках.

Чу се писък, който ме накара да стигна дори по-бързо до желаното място. Започнах да удрям силно по вратата:

- ЕЙ! ОТВОРЕТЕ ВЕДНАГА... КАКВО СИ МИСЛИШ, ЧЕ Ѝ ПРАВИШ, УДОВИЩЕ ТАКОВА!?!- чу се силно тупвне и изохкване... Тогава вратата се отвори и се показа един видимо пиян мъж.. Започна да ми вика:

- Ти кой си бе? Мухльо такъв.... АЗ КАТО ИСКАМ МОГА ДА СИ Я И УБИЯ АМА ТЕБЕ КАКВО ТЕ ИНТЕРЕСУВА, А!? - не го слушах, за това го избутах и влязох в къщата. На пода имаше едно едвам дишащо тяло на момиче..

Изтичах до него и го взех на ръце... Та това е Jisoo!? Какво прави тук? ... Ох, сега това няма значение... Грабнах някакви дрехи които бяха на дивана и просто излязох и тръгнах към вкъщи. Мама веднага почна с въпросите:

- Кое е това момиче? Защо е тук? Защо е в безсъзнание и в това състояние? КАКВО СИ МИСЛИШ, ЧЕ ПРАВИШ!?

- Мамо.. Това е момичето от съседната къща... И мъжа... Той... - затворих и стиснах очи... Не мога да го кажа... Просто я занесох в стаята ми и я сложих на леглото, за да си почине...... Слязоха при майка ми, защото трябваше да ѝ обясня всичко.. Така и направих... Тя се съгласи да остане докато се изясним... Малко се поколеба, но сладкото ми личице оправя всичко.

Качих се при Jisoo, за да и оставя вода на нощното шкафче. Излизайки от стаята чух да казва нещо от сорта на:

- Недей!.... Не го прави отново... - изглежда сънуваше кошмар, но я оставих и отидох в стаята за гости.

~Гледна точка-Jisoo~
{На сутринта}
Събудих се огрята от слънчевата светлина... Чувствах се като в някой щастлив филм... Или поне беше докато не видях усмихващия се Jin седящ до мен. Извиках... Той запуши устата ми... Беше твърде близо, за това го избутах и станах от леглото:

- Какво си мислиш, че правиш? И какво изобщо правя тук?-попитах объркано. Той ми обясни всичко.... Значи е разбрал... О не.

- Само едно не разбирам.... Какво правеше там? - А не е.... А бил отличник.

- Ами...... Това... То.... Този беше чичо ми.... Живее тук.... И се скарахме и малко ме удари........ -прекъсна ме.

- Удари ли? Ама той направо те е спукал от бой.... А ти изобщо не си поплюваше с виковете.-замалча за минута... Изглеждаше сякаш мислеше как да ми каже нещо- Ами дрехите ти са там... Взех ги от дивана ви... Аз слизам долу на закуска като си готова ела.

- Добре!

Ух.... Излезе... Ами сега трябва да се оправя по-бързо и да се измъкна не забелязано. Облякох дрехите:

 Отидох на долния етаж

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

Отидох на долния етаж. Всички бяха в трапезарията затова ми беше лесно да избягам.

Обичам да ходя в парка.... Затова го посетих ... Седнах на една пейка и затворих очи... Колко е приятна тишината... Но беше прекъсната от... Кикот!? Веднага отворих очи и обърнах глава към мястото от което се чуваше звука.... Jin да не ме следи бе.... Започна да ми дардори:

- Ти наистина си мислиш, че ще избягаш ....... Аз съм навсякъде.... Исках да видя до къде ще стигнеш.

Искал си да видиш до къде ще стигна...... И аз не знам.... Колкото повече лъжа.... Толкова повече се закупавам в земята и потъва в сянката на тази огромна и отвратителна лъжа....

🍑🍑🍑🍑🦄🦄🦄🦄🦄🍑🍑🍑🍑
Това е за днес надявам се да Ви харесва-пишете в коментарите!

Обичам Ви! 🍑🦄❤️

գυєєи οƒ τнє ѕϲнοοℓ ¬ ϐτѕ & ϐℓαϲκριиκ ƒƒDonde viven las historias. Descúbrelo ahora