Jisoo е най-популярното момиче в училище.Обича да се закача с останалите. Тя е на 18-сет години и се води с още три момичета-Jennie, Rosé и Lisa. В училището ѝ се появява едно ново момче което ще бъде новата ѝ жертва,а и не само на нея, но дали за д...
- Ох, ами Jin аз.... Работя тук...ДА, НАИСТИНА РАБОТЯ ТУК!- казах като се струполих на земята. Какво ми става?! Защо токо изведнъж се предадох.
- Ам... Искаш ли да ми разкажеш? - попита ме Jin като клекна до мен и ми се усмихна.
- Добре! - казах докато момчето ми помогоше да стана.
- Чакайте! Какво става тук?- излезе Ji-ho с поглед показващ колко е объркана- О, не. Jisoo, добре ли си?- каза тя като изтича до мен.
- Няма ми нищо, спокойно. Би ли ме заместила за малко?- попитах с тъжна усмивка.
- Да, върви! После ще ми кажеш какво е станало. Чао, до после.
- До после!- казах като метнах с ръка на Ji-ho и излязох с Jin от кафенето.
Той предложи да отидем в парка, за да му обясня и аз се съгласих. През целия път не си говорихме. Аз пренареждах думите в главата ми, за да знам какво да му кажа. Трябва да си призная. Той вече разбра, няма как да го крия повече. Все някой ден всички ще разберът.
Стигнахме в парка и седнахме на една пейка. Отново мълчах и бях с наведен глава и гледах към краката.
- Вече мислиш ли да ми кажеш каквоо става?- попита ме Jin. Аз мълчах и не отговарях което май го ядоса. Дори не знаех, че може така.- Попитах те! Няма ли да ми отговориш или ще мълчиш!? ЗА КАКВО ТИ Е ТАЗИ УСТА!?!?- каза като ме хвана за раменете и ме разтресе.
Аз продължавах да си мълча. Не исках да му отговарям, защото не исках да приема истината. Просто не исках, да си го призная. Не исках да осъзнавам, че всъщност... Аз.....Съм....Съм.....Никоя. Просто никоя.
- Чуй ме омръзна ми. ЩЕ МИ КАЖЕШ ИЛИ НЕ!??!-развика ми се отново Jin, при което една сълза се стече от окото ми.- Какво, ама недей.
Аз станах от пейката и щях да си тръгна, когато Jin хвана ръката ми и ме обърна към себе си и каза:
- Няма да те оставя да си отидеш отново.- при което той ме придърпа към себе си и ме целуна.
Гледах го. Той беше затворил очи, а моите бяха толкова широко отворени че можеха да изкочат. Какви ги вършеше. Изблъсках го от мен и избягах. Не знаех какво да направя точно в този момент.
Прибрах се при Ji-ho. И си отидох в стаята като се проснах на леглото.
- Какво ми става. АЙШ, ЩЕ ПОЛУДЕЯЯЯЯЯЯ!- започнах да викам, като си забих главата в възглавницата.
~Гледна точка- Jin~
- АЙШ, ЩЕ ПОЛУДЕЯЯЯЯЯ! Какво ми става. Защо я целунах. Защооооооооооооо??????- започнах да подскачам и да викам посредата на парка. Миновачите ме гледаха странно и си шушукаха разни неща.
Тръгнах към вкъщи и видях гаджето на Jisoo. Защо всеки път когато го видя ми иде да го ударя в лицето. Но той не е сам. Има някакви момичета с него. И ги целува на всичкото отгоре. Как смее да се нарича гадже на "моето" момиче. ГОСПОДИ КАКВИ ГЛУПОСТИ ГОВОРЯ. ТЯ НЕ Е МОЯ.
Прибрах се и се качих в стаята си. Седнах на леглото ми и се загледах в пода. Дори не съм осъзнал кога Taehyung е влязъл и седнал до мен и разбиа се както повечето пъти ме гледа с тази физиономия:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Много е сладък така, но не ми е много забавно сега.
- Хюнг, какво има? Добре ли си? И не ме лъжи, защото знаеш че ще разбера. - каза по-малкия ми брат.
- Добре де. Просто целунах някого, но проблема е че..... НЕ ЗНАМ ЗАЩО?!?
-Просто я харесваш. Не е толкова сложно за разбиране.- каза той простичко.
Не, не може да бъде. Аз да харесвам Jisoo. Това не е..... Не възможно. Айш.....
- Добре, Taehuyng, излизай.
- Но хюнг.....
- Излизай!- казах като го избутах от вратата.
Троснах се на леглото и загледах тавана. Дали наистина харесвам Jisoo?
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Това е за днес, надявам се да Ви харесва - пишете в коментарите.
