գυєєи οƒ τнє ѕϲнοοℓ ¬ ϐτѕ & ϐℓαϲκριиκ ƒƒ

~10~

Стоях и гледах в земята без да кажа и дума. Не исках да отговарям на въпросите им.

- Ей, нали много знаеше.. Какво стана? - присмя ми се Hyun-Jae. Идеше ми да я ударя, но трябваше да се сдържам, защото можеше да стане по зле. - Ехо! Тая честно не е наред. Ама я разбирам. То с такъв баща.....-Тук не издържа.

- Повече да не си споменала баща ми с мръсната си уста... РАЗБРА ЛИ!? - извика аз.

- Ха... Ей, глупачке. Ти за коя се мислиш бе. Беше много важна като лъжеше ама сега си като някоя мишка... Какво? Да не съм казала нещо грешно. А? - каза тя като започна да ме блъска назад и още.. Докато накрая не опрях стената. Тя започна да ме рита и блъска още по-силно.

Namjoon дойде до мен и клекна, за да е до главата ми и се ухили. От устата ми течеше кръв. Той я избърса с пръст и заговори:

- Заслужаваш си го. Трябваше да се досетя още от началото за истината, но ти вярвах сляпо. Тъпачка. - удари ме по главата.

- Оставете я! - провика се някой. Всички извъртяха погледи към вратата на която беше застанал Jin. Той се доближи към мен.

- О, гаджето ти е тук! Защо да не си побъбрим? - попита бившето ми гадже. - Ехо новака, питам... - помагащато ми момче го прекъсна.

- Разкарай се. - отвърна му спокойно.

- Кой си ти, че да ми казваш какво да правя? - изсмя се Namjoon като започна да бута Jin.

Момчето до мен не издържа и заби Joon в стената и му каза:

- Ако още един път докоснеш нея или мен... Няма да останеш жив!

Jin пусна RM и ме хвана за ръката като ме изведе от училището. Всички ни гледаха, включително приятелките ми, които вече може и да не ме искат.

Вече бяхме много далеч от училище, но Jin не пусна ръката ми за това успях да се измъкна някак си от хватката му.

- Ти какво си мислиш, че правиш? ЛУД ЛИ СИ? ЗАЩО ПРАВИШ ТОВА!? - започнах да викам, при което той запуши устата ми с ръка.

- Стига вика. Хората ще си помислят, че съм те отвлякъл. Ти, защо се остави да ти направят това. - каза той като започна да пипа раната на челото ми.

- Ау, това боли! - възкликнах аз.

- Извинявай! Ела да ти промия раните. - започна да ме дърпа отново.

- Пусни ме! Не искам! Ти за какъв се мислиш, че си ми, а?

- Какъв си мисля, че съм ти? Ами честно казано и аз не знам, но винаги щом те видя искам да те защитавам или да бъда до теб.... - погледна към земята той.

- Нямам нужда от помощ... Всичко ще се нареди.... Всичко ще се върне по местата си и... - тук се замислих... Дали наистина ще стане така?

- Като се замислиш не ти звучи толкова добре, нали? Просто искам да ти помогна, но ако ти не го искаш няма да го направя. - каза Jin като не спираш да ме гледа.

- Аз...... Помогни ми! - рекох с насълзени очи като го погледнах в очите.

- Винаги! - каза той като ме сграбчи и ме прегърна. - Винаги ще съм до теб!

><>><>><>><>><>><<>^><^^<>><
Това беше! Надявам се да Ви харесва-пишете в коментарите!

Обичам Ви!❤️❤️❤️