Crazy friendship/Namjin

2.

Думи: 823

Някак неусетно бях заспал и първото нещо, което видях когато се събудих, бяха затворените очи на Джин, който още спеше. Малко надигнах главата си и видях, че ръцете му бяха увити околу кръста ми. Не посмях да помръдна, за да не го събудя. Повдигнах леко ръката си, която беше на рамото му и докоснах кичурите коса, които покриваха челото му. След като леко ги поместих, очите му бавно се отвориха и се вгледа в мен.

"Съжалявам, не исках да те будя." Прошепнах аз, по-скоро на себе си. "Не, аз бях вече буден." Поклатих глава и не казах нищо повече. Не смеех да помръдна от позицията в коята бяхме. Изведнъж се чу чукане на вратата. Джин стана да отвори, а аз седнах на ръба на леглото. Когато се върна зад него беше Юнги заедно с малка пластмасова чашка в ръцете си.

"Хей, чух какво стана и реших да дойда да те видя и да ти донеса лекарствата, които не изпи на обяд." Юнги остави двете чаши на шкафчето до леглото ми. Аз преглътнах и отворих устата си, за да отговоря, но нищо не излезе от там от самосебе си както очаквах, за това реших да увладея нещата.

"Добре сме. Благодаря, че дойде." Той ме погледна и вдигна вежди. Не ме беше чувал често да говоря, за това беше приятно изненадан.

"За нищо. Междо другото, наближава 16 часа, ако искате мога да ви донеса телефоните, за да не се налага да ходите пак до рецепцията." Аз поклатих ентусиазирано глава. "Добре тогава след малко се връщам.

Юнги излезе и с Джин отново останахме само двамата. "Кой филм ще гледаме днес?" Попитах аз, докато го гледах как ме оглеждаше от главата до петите. "Дедпул 2?"

"Добре. Звучи ми като добра идея." В следващите няколко минути докато се върна Юнги ние си изпихме хапчетата и оправихме леглото ми. Щом като си взехме телефоните Джин пусна филма на телефона си, а аз придърпах нощното ми шкафче към средата на леглото, за да подпрем там телефона.

Седнахме един до друг и пуснахме филма да върви. Минута след минута времето минаваше. Аз усетих Джин да отпуска главата си на рамото ми и го погледнах. "Нали нямаш нищо против?" Аз поклатих глава и върнах вниманието си към филма. След известно време усетих капки сълзи да падат на рамото ми.

"Джин? Плачеш ли?" Погледнах го и видях как две сълзи се бяха спуснали по очите му. "Той обичаше жена си толкова много, а сега тя е мъртва и бебето им е мъртво също. Как да не плача!"

"Толкова си сладък. Защо трябва да плачеш, това е просто филм." Обърнах се към него като сложих единият си крак през скута му и с двете си ръце изтрих очите му. Бавно се приближих към него и го целунах по челото. Не смеех да си отворя очите, защото на момента осъзнах, какво бях направил.

"С-съжалявам, не знам защо го направих." Обърнах се пак към екрана на телефона и продължих да гледам. Джин бавно спусна главата си и легна върху скута ми и с двете си ръце прегърна кракът ми. Аз поставих ръка на главата му и започнах да си играя с косата му. Тя беше толкова мека и красива, сякаш бе направена от злато.

През останалото време от филма не казахме почти нищо. Когато стана 17 часа заедно отидохме да върнем телефоните и после се върнахме в стаята за да си вземем хавлии и да идем да се изкъпем. Къпем се един след друг в една и съща кабина за да предотвратим случайте в който някой може да нахлуе вътре.

Аз влязох първи и както се къпах чух някой да говори отвън. "Хей, момче виждал ли си ламата ми? Знам че си я виждал! Кажи ми къде е! Ти я открадна, нали!" "Не, аз н-не с-съм..." Това беше Джин. Трябва някак да му помогна, но как. Изведнъжчух чукане по вратата. "Намджун, моля те помогни ми! Този ме заплашва с нож от столовата!" Нож! Как е възможно да го е измъкнал от там! Очите ми станаха голями като лъжици. Отворих вратата и без да помислям втори път го изтеглих вътре.

"Добре ли си? Той нарани ли те?" Галех го по лицето и се опитвах да го успокоя, а той само клатеше главата си. "Д-добре съм, но ти... си..." Той поогледна надолу и аз проследих погледа му. след това осъзнах, че съм все още напълно гол и водата от душа още течеше зад мен. Бързо взех хавлията си и се загърнах колкото можех по-добре, Джин започна да се смее. "Защо се смееш! Аз ти спасявам задника от лудият с ножа, а ти ми се присмиваш!"

"Съжалявам просто не издържах! По косата ти още има пяна!" Той отново избухна в смях и аз започнах да се смея с него. Изплакнах си косата и излязох от кабината, за да може и той да се изкъпе. Лудият с ножа вече го нямаше, така че сега само аз и Джин бяхме в банята.