Crazy friendship/Namjin

3.

Думи: 1858

Мина се една седмица, коята премина в гледане на филми провеждане на групови сеанси и сълзи. Хапчетата, които приемах спряха по някаква причина да ми действат, за това Юнги реши да ги смени с някакви по-силни.

Джин получи писмо от братовчед си, който иска да го посети. Мен баща ми така и не мина да ме види вече три месеца. Явно се радва, че се е отървал от мен. И без това не го харесвам.

Веднъж в седмицата, от болницата ни изглеждаха на разходка сред природата. И днес беше един от тези дни. Ще ходим в зоопарка. От малък не бях ходил там. Ще е приятно отново да посетя това място след толкова години. Всички се приготвяхме да тръгваме и щяхме да се съберем на паркинга, където ни чакаше малък автобус. Почти всички се бяхме събрали. Липсваха само Джънгкук и Техюнг. Не знам защо толкова се бавят.

Един час по рано:
Гл. Т. Техюнг:

До събирането на паркинга, оставаше още един час и аз си седях сам в стаята, която делим с Джимин и рисувах в малката си тетрадка скицник. Точно до леглото ми имаше прозорец с гледка към градината на болницата, в която имаха красиви черешови дървета. Гледах почти завършената си рисунка и през главата ми минаваха някой от нещата, които се случиха вчера със Джънгкук.

Чу се затваряне на вратата и в първият миг си помислих, че Джимин се беше върнал за нещо, той се беше управил по-рано и отиде някъде с Юнги. Обърнах се към вратата и там видях изправеният Джънгкук със сълзи стичащи се от очите му. Не смеех да помръдна и мускул, само седях и го гледах и той правеше същото. Изведнъж, той си отвори устата, готов да каже нещо, но изведнъж си я затвори и се обърна отново към вратата, готов да си тръгне. Веднага станах, захвърляйки всичко настрани и се хванах с двете си ръце за лявата му китка. Бях наколенчил на земята и гледах нагоре, към красивото му лице.

"Моля те нека поговорим! За каквото стана снощи! Аз наистина много съжалявам, не трябваше да говоря такива неща! Аз съм виновен за всичко! Моля теще0 прости ми!" Сълзи започнаха да обливат и моето лице. Всичко, което казах до сега го мислех. И наистина се надявам, че той ще ми прости.

Изведнъж той се свлече на земята и ме прегърна, колкото може по-силно. Започна да плаче още по-силно и аз не знаех какво друго да направя, освен да отвърна на прегръдката му. "Ти не си виновен, аз не трябваше да приказвам такива глупости. Просто в тези епизоди, каквото и да правя не мога да си набия в ума, че има хора, които ги е грижа за мен и ме обичат. Не мога вече да издържам с всичко това! Както съм спокоен и светът ми изглежда напълно подреден, изведнъж тези емоции и тези мисли ми се стоварват, като гръм от ясно небе! И-и аз не разбирам защо всичко това се случва, защо трябва да се чувствам толкова самотен и толкова много да боли... толкова много, че да искам да се хвърля от някъде! Но трябва да знаеш, че каквото и да стане ти не трябва да ми позволиш да те оставя,ЗАЩОТО ТИ СИ НАЙ-ХУБАВОТО НЕЩО, КОЕТО МИ СЕ Е СЛУЧВАЛО НА ТОЗИ СВЯТ"