Crazy friendship/Namjin

5.

Думи: 530

На следващият ден станах рано по някаква причина. Слънцето още не беше изгряло и за това реших да не ставам още от леглото. Обърнах се и срещнах спящият Джин на неговото легло, завит почти през глава. Толково е сладък докато спи. Толкова се радвам, че го имам, но... това дали означава, че се радвам за смъртта на... мама.

Защо съм щастлив? Не бива да съм щастлив. Не го заслужавам. Не заслужавам нито Джин, нито щастието, което той ми носи, нито живота, който водя в момента. По-добре щеше да е ако бях умрял на мястото на майка ми.

Но... ако бях умрял... нямаше да се запозная с Джин. И той сигурно вече щеше да е мъртъв. Това означава ли, че в скапания ми живот има поне едно нещо, заради което да искам да живея?

Но с какво съм го заслужил? Ако се самоубия... дали и Джин ще ми последва. И той няма семейство, както и аз. И той не е желан от никого, освен от мен. Бих направил всичко, за да остана с него за винаги, но за това ще трябва да остана жив, нали?

Джин се раздвижи в леглото си и бавно отвори очи. "Хей, от колко време си буден?"

"Нямам никаква представа. Половин или един час?" Джин стана от мястото си и се премести в моето легло. Сгуши се в мен и зарови носа си в гърдите ми. "Днес имаме сбирка в стаята за развлечения." Подхвърлих аз, прекъсвайки моментната тишина настанила се между нас. Джин изръмжа в съгласие и реших да продължа. "Юнги каза, че този път ще бъде по-интересно."

"Да, той така каза и за миналите пъти... Обичам сутрешният ти глас. Моля те не спирай да говориш."

"За какво искаш да говоря? Да ти изпея песен?" Казах леко подхилвайки се и точно преди за извия гласа си и да запея ръката на Джин се приземи на устата ми, като не ми позволи да издам и звук.

"Всичко друго, но само не пей! Моля те!" Леко започнах да се смея под ръката му и го притеглих към себе си в нежна целувка. "Защо ти не изпееш нещо?"

"Но аз не мога да пея!" Каза той с леко зачервени бузки. "Напротив можеш. Опитай."

"Добре де. Ще се опитам да изпея любимата си песен, но моля те не се смей, когато заграча като врана." Аз поклатих глава ентусиазирано, като не отделях поглед от очите му.

"So weird, I for sure loved you so much
Adapted to you with everything, I wanted to live my life for you
But as I keep doing that I just can't bear the storm inside my heart
The real myself inside the smiling mask, I reveal it entirely"
(Толкова странно, без съмнение те обичах толкова много и се опитах да ти угодя за всичко, Исках да живея живото си за теб. Но колкото и да се опитвах да продължа, просто не можех да укротя бурята вътре в сърцето си. Истинското мен зад щастливата маска, което напълно заслужавам.)

Джин ме погледна за разрешение да продължи, но точно когато щях да отговоря на вратата се почука.

---

Знам че нищо интересно не се случи в тази глава, но планирам нещо голямо за тези двамата!😈