Станах да отворя вратата на която стоеше Джимин. "Здрасти, Намджун. Юнги ме изпрати да ти кажа, че след закуска иска да поговори с теб... Сладка пижама."
Джимин огледа пижамата ми на сини коали и леко се усмихна. "Благодаря ти, че ми каза. Ще се видим на закуска."
"Добре до после!" Джимин си тръгна и аз затворих вратата след което се върнах при Джин.
"Трябва да се обличаме за да ходим на закуска." Измих си зъбите и облякох синя дънкова риза и тъмно-зелени панталони.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
(Не е ли това най-сладкото създание на света!😍)
Джинси облече розова тениска с черни дънки и заедно тръгнахме към столовата.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Когато стигнахме срещнахме погледите на Техюнг, Хосок и Джънгкук, които по някаква причина изглеждаха доста щастливи да ни видят.
Взехме си подносите със закуска и седнахме на масата при тях. Не след дълго и Юнги се присъедини към нас с чаша кафе. "Добро утро всички! Съжалявам, но няма да се задържам дълго, защото имам преглед след около пет минути." Той седна до Джимин и му хвана ръката под масата в опит да ги скрие.
"Хоби как се чувстваш след вчера?" Започна той, а аз не можех да разбера какво се случва. Нещо е ставало с Хосок и аз не съм разбрал.
"Вече съм по-добре, не се притеснявай." Хоби се усмихна, малко фалшиво и върна погледа си върху чинията с храна, която още не беше докосната. С вилицата си ровеше из бърканите яйца и изражението му подсказваше, че нещо не е наред.
Обърнах поглед към Джин, който гледаше към него с разтревожено изражение. След няколко минути Юнги си тръгна и на масата настана неловка тишина. Джънкук и Те бяха в някакъв тях алтернативен свят изпълнен с целувки и прегръдки, Джимин си играеше на телефона, а Хоби все още гледаше чинията си, вече с насълзени очи.
Хосок бавно стана от масата и се отправи към изхода на столовата. Беше на ръба да заплаче, за това реших да го последвам, за да поговоря с него. Знам нали, аз доброволно да искам да говоря с някого! Сигурно съм си изгубил ума!
Станах от масата и Джин ме погледна въпросително. Сложих ръката си на рамото в знак да ме чака там и тръгнах към изхода на залата. Излязох и се огледах във всички посоки за да намеря Хоби. Видях го точно преди да влезе в тоалетните и се запътих на там.
Щом отворих вратата чух тих плач от една от кабинките. "Хоби?" След като му казах името една от кабинките се отвори и от там излезе Хосок със зачервени очи и бузи плувнали в сълзи. Беше плакал и то много. Усмихна ми се и бавно тръгна към мивката, за да си измие очите.
"З-защо плачеш? Нещо да не е с-станало?" той обля лицето си с вода и се обърна към мен. " Нищо сериозно Джуни. Просто отново ми се смени настроението. Съжалявам, че те накарах да се тревожиш за мен."
" Не ми се извинявай! Нали за това са приятелите!"
"Приятели... Да." Хоби се приближи до мен и ме прегърна силно, като чух тихите хлипове го прегърнах още по-силно. Сега той има най-голяма нужда от приятелите си. И аз ще се постарая да съм добър приятел за него и да съм винаги там, когато се нуждае от мен.
След като Хоби се успокой, тръгнахме обратно към столовата. Точно щяхме да влезем, когато чух гласа на жената от рецепцията да ме вика. Юнсун се приближи до мен с бодра усмивка на лицето. "Здравей Намджун! Това писмо пристигна за теб тази сутрин. От баща ти е."
От баща ми ли? Аз си мислех, че той е забравил за мен. За какво му е да ми праща писмо? "Благодаря." поех писмото от ръцете и и тръгнах навътре към нашата маса, където всички бяха по местата си и се смееха на някаква странна физиономия, която беше направил Джънгкук. Седнах до Джин, отворих писмото и започнах да чета.
В събота ще дойда да те видя. В 10:30. Не закъснявай.
Късо и просто както винаги. Баща ми не вкарваше емоции в абсолютно нищо свързано с мен. Чудно какво ли иска от мен.
