Crazy friendship/Namjin

11

От гледната точка на Джин:

От вече две седмици с Намджун живеем в тази уютна хижа. И двамата си намерихме работа. Аз като сервитьор в един ресторант, а Джун като доставчик към един голям Супермаркет. За тези две седмици всичко беше напълно спокойно. Понякога Намджун се прибира късно вечер от работа, но това не е голям проблем.... или поне така си мислех.

Дневникът на Сокджин

02.07.2019г. Вторник

Мило дневниче, 

Днес денят беше доста спокоен. Няколко мили дами днес бяха клиентки в ресторанта. Направиха ми доста комплименти. Можех да усетя, как целият съм червен като домат. Оставиха ми доста голям бакшиш с който успях да купя две парчета торта, за мен и за Джун. Ходих след работа да пос....

Чух звукът от нещо счупено идващ от хола... Аз се намирам в спалнята. Джун трябваше да се прибере към 21:00, а сега е 20:47. Дали е възможно да е подрънил. Обикновенно закъснява, когато остава до късно на работа. 

Тръгнах да излизам от спалнята. Леко отворих врата, но пред мен не виях никой. поугледах се малко и видях фигурата на мъж в отражението в огледалото в хола. Той бавно отваряше вратата на кухнята, сякаш дебнеше някой. Вдясната си ръка държеше нож, а с лявата бравата на дръжката. Беше облечен с бял потник и сини панталони като от болнична пижама. Това дали може да е... Джинсу, избягалият пациент от болницата?

Внимателно затворих вратата и се опитвм да заключа колкото се може по-тихо, за да съм в безопасност докато повикам помо... ТРАК... това беше силният звук от ключалката. Чух бързо тичане към вратата на спалнята и нещо се блъсна силно в нея. Той започна да блъска силно и неравномерно по вратата и крещеше " КЪДЕ МИ Е ЛАМАТА, КЪДЕЕЕЕЕ?"

Грабнах телефона и набрах полицията. те ми казаха,че ще пратят помош, а до тогава аз да остана на безопасно място. Но не мога да остана и минутка повече в тази стая на ужасите. още по силно люскане започна да се чува от другата страна на вратата. Огледах се и започнах да мисля бързо.Ще изляза през прозореца, но ако той разбере, че вече не съм в стаята най вероятно ще започне да ме търси. Трябва да съм сигурен, че той няма да избяга.

Видях ключът от вратата на къщата лежащ необезпокоен на нощното шкафче. Грабнах го и веднага изскочих през отворения вече прозорец. Тичах колкото можех по-бързо, докато не стигнах до прозорецът точно до входната врата. Погледнах през него и можех да видя лудият мъж как удря вратата на  спалнята, в която вече имаше силни вдлъбнатини, със крак от стол. Врата беше широко отворена. 

Направих една крачка на вътре, за да достигна дръжката и бавно започнах да я затварям. В този момент се моля на бог с цялото си сърце да не скърца тази врата. Останаха околу 20 сантиметра и тагава... СКРЪЪЪЪЪЦ..... Мисля, че тази хижа ме мрази.

Лудият се обърна рязко към мен и започна да тича, а аз се опитвах да вкарам ключа във вече затворената врата. Той дръпна силно вратата и тя с отвори, а от горе той ме гледаше със страховит поглед, като на психопат.

Аз започнах бавно да се отдръпвам назад, а  той се приближаваше напред към мен. Изведнъж светлината от фарове заслепи зрението ми...

––––––––––––––––––––––––

Здравайте, как сте?

Тази глава се забави доста и съжалявам за това, но причините ми са основателни:

1. Започнах да ходя на курсове по биология и химия, защото ми се иска да уча медицина и трябва здраво да уча.

2.Ходя на курсове по Английски за сертификат

3. Просто нямах вдъхновение....

Така че моля ви не ме пришпорвате. 

Обичам ви до следващия път!<3