Crazy friendship/Namjin

10.

След като излязох с Джин от болницата си извикахме такси, за да ни откара до новият ни дом. Прозорецът ми беше отворен и можех да усетя лекият вятър влизащ вътре в колата от бързото движение. Денят беше спокоен. Грееше слънце, цветята около пътя бяха разцъфнали, музиката от радиото звучеше на фона на прекрасната гледка.

Изведнъж новините по радиото се включиха по средата на любимата ми песен "Извънредни новини. Банк Джинсу, пациент от психиатричната болница в Сеул, е избягал преди 30 минути. Джинсу е наръгал един от фелдшерите на болницата и е застрелял един от пазачите със собствения му шоков пистолет. Пациентът е въоръжен и опасен не само за околните, но и за себе си. Моля ако разберете нещо за местоположението му да съобщите на горещата ни линия. Това бяха извънредните новини в 11 и 20, приятен ден."

"Джун, това не беше ли името на мъжа, който ме нападна в банята?" Каза ми Джин с тих глас, за да не чуе шофьора.

"Мисля, че е той. Но как е успял да избяга?"

"Не знам. Но се надявам, че няма да го видим никога повече." Джин се отпусна на рамото ми и затвори красивите си очи.

След още половин час най-после стигнахме до така дълго очакваната ни дестинация. След като слязохме от колата усетихме силна миризма на мента и трева. на където и се обърнем виждахме зеленина и дървета. Шофьорът беше спрял много близо до хижата, която на външен вид беше по-малка от колкото я помнех. Извадих ключа, който майка ми ми беше оставила и бавно го пъхнах в ключалката. Вратата леко изскърца при отварянето и миризмата на застоял въздух се вряза в ноздрите ми. Първо крачка... Втора крачка... Всички тези спомени от детството ми. Как с родителите ми седим край камината и майка ми ми четеше приказки, докато татко разлистваше вестника си. Как тичах на горе, на долу из етажите със самоледче в ръка, представяйки си че съм в този самолед и летя. 

- Нищо не се е променило. Сякаш вемето тук е спряло.

- Щом казваш. Доста е прашно тук, ще трябва да почистим. - Каза Джини с безкрайната усмивка на лицето си.

Отворихме всички прозорци и оставихме входната врата отворена, за да стане течение и миризмата на влага да изчезне. Започнахме да сменяме чаршафите на леглото, на което щяхме да спим. Да знам, ще спим в общо легло, това не е за вярване нали. Подредихме си дрехите в гардероба в главната спалня, където бяха останали няколко блузи на майка ми. Помирисах ги, но не можех да усетя нито сладкият и парфюм, нито аромата на праха за пране, който тя използваше. Единственото нещо което усещах беше миризмата на влага.

След като изчистихме цялата къща погледнах часът и видях, че е станало 15:36. Трябваше да идем до града за да купим нещо за ядене. Градът беше на само 5 километра от хижата но пак си беше доста ако решим да ходим. Тогава ми проблясна идея. Излязох от хижата и се затичах към малкият гараж близо до нея. Отворих вратите и пред мен се разкри гледката на старият джип на баща ми.

Отворих вратата на джипа и на таблото видях ключът за запалване. Вкарах го в ключалката и го завъртях, докато натисках и съединителя. Колата, въпреки че е  стара, се запали от първият път. Изкарах я пред вратата на хижата и свирнах. Джин излезе и първоначално се изненада как този джип ощеработи, след това се качи на пасажерското място сумивка на уста и потеглихме към града.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Знам, че мина доста време и знам, че тази глава не е достатъчно интересна, за да подчертая  с нея завръщането си, но следващата глава ще я кача или днес или утре така че не се притеснявайте. също така и краят ще дойде скоро. :(