Джени е ученичка която живее в България но се мести с родителите си в Корея Сеул. Тя трябва да ходи в ново училище където всички й се подиграват. Но едно момче на име Парк Джимин я приема стават приятели. След време стават много добри приятели.Джени...
Събудих се от дразнещия звук на алармата. Станах и отидох да си измия лицето и зъбите. След това се облякох така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Слязох на долния етаж а там майка ми ми беше направила палачинки. Аз бързо ги изядох и тръгнах към новото училище. Признавам си страх ме е какво ще стане там.Притеснявам се ,че няма да си намеря никакви приятели и ще се лутам като откачена сама.
След 10 минути бях пред училището. Влязох и погледнах програмата. Супер, имахме първи час математика, няма що. Тръгнах към стаята. Леко се бях поизгубила но после се ореантирах и я намерих. Като влязох на първия чин едно момиче се опита да ме спъне но аз се спасих но без да исках я настъпах.От далече си личеше що за стока е. -Внимавай къде ходиш бе патко, тези обувки са ми нови. Знаеш ли колко много пари струват.Дори не можеш да си и помислиш. Аз я игнорирах и седнах на един свободен чин. Минаха 2 минути и едно русо момче дойде до мен и ме пита: -Може ли да седна? -Да На мен ми беше много познат не мога да се сетя откъде. Мислите ми бяха прекъснати от звънеца. Господина влезе и каза: -Така имаме нова ученичка. Може ли да се изправиш и да ни се представиш? Аз станах нервно. -Казвам се Джени Ким и съм от България но се преместих в Корея. После седнах и господина почна да преподава урока. Момчето до мен постоянно ме гледаше през часа. Господина ме изправи на дъската и ми каза да реша тази сложна задача.. Тъй като аз бях отличничка в миналото ми училище нямах проблем с това и я реших бързо и правилно.Той се учуди и ми написа 6.Всички кифли ме гледаха на кръв.
След като свърши училище аз тръгнах да се прибирам но тогава онова момче което седеше с мен в повечето предмети дойде до мен. -Здравей! -Здрасти! -Междо другото аз се казвам Парк Джимин но можеш да ми викаш Джимин.Ти сигурно си Джени. Нали?-Усмихна весело.Изглеждаше добро момче. -Да -ДЖИМИНИ ПАК ЛИ СИ НАМЕРИ МОМИЧЕ? -Някой извика зад него. Сигурно беше негов приятел.
Гледна точка на Джимин: Това момиче е красиво, умно и интелигентно. Днес се опитах да съм колкото се може по близо до нея. След часовете я заговорих. Тъкмо задълбочихме разговора и Джин извика,, ДЖИМИНИ ПАК ЛИ СИ НАМЕРИ МОМИЧЕ?,, Исках да го ударя с нещо.Защо винаги разваля всичко? -Аз ще тръгвам. -каза тя срамежливо и тръгна. -Чао. -Чао Толкова е сладка когато се засрами. -Джин ще те убия!! Как можа така да ме засрамиш. Тъкмо почнахме да се опознаваме!! -Как ли те е харесала. Аз съм много по-хубав то теб! Гледна точка на Джени: Аз казах че трябва да си тръгвам защото ме беше срам. Като се прибрах в къщи си отидох в стаята. Написах си домашните след това легнах на леглото да си поцъкам на телефона. После ядох рамен и легнах да спа.
