Be mine (H.S.) [ЗАВЪРШЕНА]

6 Глава

Този ден не може да стане по-зле! Първо Миранда, после баща ми и неговата афера и накрая той. Мислех, че никога повече няма да го видя, но явно света ме мрази нещо. Ол, да вие не знаете за какво става на въпрос. Човека, който стои на прага ни е бившето ми гадже. Тоби. От една година не съм го виждала или чувала. С Тоби бяхме заедно две години, но се разделихне, защото ми изневери и се опита да ме изнасили. Намразих го и затова го зарязах. Но сега какво иска от мен?

- Дарси моляте, трябва да поговорим. - чух го зад дървената врата. Как ли пък не. Няма да му отворя. - Моляте отвори.
- Няма. Какво искаш от мен? След година се сети за мен.
- Не е вярно. Не спрях да мисля за теб.
- Повярвах ти.
- Истина е. Дарси искам да поговорим. Направих грешка.
- Браво, че си го признаваш. И какво искаш от мен?
- Да се върнеш. Да сме си както преди.
- Хахха...никога. Пак да ми изневериш и да се опиташ да мр изнасилиш. Загуба на време.
- Дарси, моля те.
- Махай се от тук иначе ще извикам полиция! - заплаших го.
- Моля те! Дай ми шанс.
- Казах, че ще извикам полиция!
- Добре. Но не си мисли, че ще се отървеш от мен лесно.

Най-накрая ме остави намира. Следващия път като се появи пред прага ми, ще го напръскам със спрей и ще извикам полиция. Много е нахален и нагъл. Какво съм му харесвала? Какво иска от мен? Това са въпросите, с които си легнах.

На сутринта:

- Какво?! - извика Киа.
- По-тихо! И да той изведнъж идва и ми казва, че иска отново да сме заедно. - прошепнах.
- Хей момичета! - поздрави ни Зейн.
- Здравейте! - поздравих ги.
- За какво си шушукате? - попита любопиткото Лиам.
- Ех ако искахне да разберете нямаше да си шушукаме. - отговори Киа.
- Туше! - присви кестенявите си очи.
- Искате ли да се разходим след училище? - попита Хари.
- Добре. - съгласихме се всички.
- Имам идея къде може да отидем. - обяви Луи.
- Къде? - попита Киа.
- На бар.
- Оставяш ме винаги без думи от твоя идиотизъм. - отговорих.
- Хах шегувах! Може да отидрм на кино.
- Е сега говорим на един език. - казах.
- На кой филм? - попита Хари.
- Приятели нямат ли нещо по-добро за ядене? - приближи се русокоското с помията от столовата.
- Мисля, че не. - каза Зейн.
- За какво говорим? - попита Найл.
- Днес ще ходим на кино и се питаме на кой филм. - отговори Луи.
- Можем да отидем на ,,Истина или предизвикателство". - предложи Хари.
- А не. После не мога да спа. - отговори Киа.
- Тогава ти предложи. - каза Луи.
- Ами може на ,,Тетрадката". - предложи приятелката ми.
- А без лигави филми. - каза погнусено Зейн.
- Може на ,,Игрите на глада". - предложи Лиам.
- А не. Ще огладнея и ще ми стане гадно за другите. - каза тъжно Найл.
- Ти кога не си гладен. - засмя се Лиам.
- Ами на ,,Лабиринтът". - предложих.
- Гледал съм го сто пъти. - каза Хари.
- Защо не отидете на ,,Синята Лагуна"? - чух до болка познат глас.
- Не същата лигав...кой си ти? - попита Зейн.
- Аз съм Тоби. - повдигна рамене. Е не вече ще се гръмна официално.
- Тоби какво искаш? - попита Киа.
- Искам да съм близо до гаджето си. - моля! Той погледна към мен и след бего всички останали.
- Моля?! - казахме в един глас.
- Правилно чухте.
- Дарси не си ни казала, че имаш гадже. - каза Найл. - Право в чувствата!
- Нямам гадже и не знам защо той си мисли, че ще стане по неговата. Всъщност аз вчера казах ли ти, че ще извикам полиция ако се доближиш до мен.
- Добре махам се, но няма да се оттървеш лесно от ме...- не си довърши изречението, защото му ударих шамар.
- Казах да се махнеш от тук! - повторих заповедта си през зъби. Той се махна от нас и си отдъхнах.
- Дарси кажи ни какво е станало. - помоли Зейн.
- Добре. Кратката или дългата версия? - попитах.
- Обичам подробностите. - отговори Луи като имитира много писклив глас на момиче и крастоса крака си.
- Щом искаш. С Тоби бяхме гаджета за две години и вече мина една, от както скъсах с него. Първата година беше ангелче. Беше най-доброто гадже на света, но втората година постепенно започна да се държи ужасно. Изневери ми и се оправда че е бил пиян. Повярвах му като най-голямата глупачка, защото бях влюбена в него, но след това той се опита да ме изнасили. Не беше пиян. Както си говорим той се приближи към мен и си помислих, че ще ме целуне, но той ми се нахвърли. Добре, че беше сестра му инапе не искам да си помислям какво щеше да стане. Зарязах го и си помислих, че няма да ми досажда повече, но явно съм сгрешила. - разказах. Болеше ме, че се опита да ме използва, защото в онзи момент му имах много голямо доверие. Но го преодолях.
- Недей да плачеш. - каза Киа като ме прегърна. Дори не усетих кога сълзите са се спуснали по блузите ми.
- Както и да е. На кой филм ще ходим? - попитах като избърсах сълзите.
- Може на ,,Бебе Бос". - предложи Луи.
- Съгласна. - казахме с Киа.
- Става. - отговори Найл.
- Добре. - каза Зейн.
- Явно нямаме друг избор. - каза Хари като погледна към Лиам, който само кимна в съгласие.

Би звънеца и имах биология с Луи. Ще бъде интересен час, защото буквално Луи се държи като 5 годишно дете. Запътихме се към кабинета и се настанихме на последните чинове. Не след дълго госпожата влезе.

- Здравейте, деца! - поздрави ни влязлата жена.
- Здравейте, госпожо Спаркс! - поздравихме обратно.
- Днес ще имате свободен час, защото имам работа с директора и тъй като за някои е последен час можете да си тръгвате, а тези които имат още един час ще могат да излязат навън и да се разходят за 45 минути. Приятен ден! - каза набързо госпожата и излезе. Йей ще се прибера по-рано днес.
- Трябва да изчакаме другите нали знаеш. - каза Луи като вече бях пред главния вход на сградата. Тотално забравих
- Ол да. Искаш ли да се поразходим? - предложих.
- Разбира се. - каза Луи с усмивка.

Излязохме от сградата и започмахме да се разхождаме по двора на училището.

- Вълнуваш ли се за бала? - попита ме синеокото момче до мен.
- Не много, но пък си го има вълнението. - казах.
- И аз съм така.
- Колко време остава до края на часа?
- 26 минути. - каза Луи като погледна към часовника си.
- Добре. Искаш ли да си вземем нещо за хапване, защото умирам от глад.
- Отиди сама. Не съм гладен.
- Моляяя теее!!!
- Като Найл си! - въздъхна Луи. - Хайде! - каза синеокото момче с отегчена физиономия.

Тръгнахме към близката пекарна. Влязохме вътре и си взех няколко бисквитки и ябълков сок. Луи се опита да ми направи намеци да му дам бисквитка, но нещо не му се получи, за това се върна в пекарната и си взе и той бисквитки. Уж не беше гладен! Седнахме на стълбите и започнахме да ядем. Имаше още 5 минути и щяхне да отиваме към киното.

- Хей! Как ви мина часа? - попита ни Киа.
- Ние нямахме такъв. - изплези се Луи. Наистина понякога се държи като петгодишен.
- Моля?! - каза Найл. - Това не е честно!
- Да! - съгласиха се останалите.
- Оплачете се на госпожата, а не на нас. - казах през смях. Изглеждаха като третокласници.
- Както и да е. Ще ходим ли на кино? - попита Лиам.
- Разбира се! - отговори Хари.
- Ами тогава да вървим! - подкани ни Лиам.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Хей хора! Мисля вече да качвам в петък, за да ми е поне малко по-организирано цялото това нещо. Надявам се да ви е харесала главата и се извинявам предварително за правописните и пунктационните грешки. Целувки!!! 😘 ❤️ 😉

П.С.: Мама ми взе телефона и не можах да публикувам главата, но иначе петъка, който одва ще кача следващата глава.

Думи: 1257