Be mine (H.S.) [ЗАВЪРШЕНА]

14 Глава

Дарси:

- Може ли да остана у вас? - прошепнах на Киа.
- Добре.
- Луи ще остана у Киа.
- Добре. - каза синеочкото.

Влязохме в стаята на приятелката ми и ме погледна сякаш очакваше отговори. Знаех какво ще ме пита. Какво усетих при първата ми целувка.

- Не знам човек. Беше приятно.
- Приятно?
- Ох, добре! Беше невероятно! - седнах на леглото ѝ.
- И?
- И? - попитах.
- Харесваш ли го? Нещо?
- Не знам все още. Трябва да помисля.
- Добре.

Тъй като беше станало късно, пък и на Киа ѝ се спеше си легнахме. Въртях се около 10 минути и станах в седнало положение. Изпуфтях и погледнах към телефона си. При включването на екрана си присвих очите от ярката светлина.

02:37, а на мен не ми се спеше. Какво да правя? Киа спеше. Станах и отидох до гардероба на приятелката си. Обух си черния анцунг, който го оставих онзи ден и бяло спортно бюстие. Сложих си горнището, завързах си косата и тихо излязох от къщата на блондинката.

Бягах по улиците, които бяха учудващо тихи. Влязох в парка и седнах на една пейка около реката преминаваща през града. Звездите се виждаха толкова ярко, а Луната беше пълна и се виждаше перфектно.

Песента на Лорън Дейгъл (You Say) се чуваше от слушалките ми. Беше перфектно, но за жалост никога нищо не е съвършено. Зад мен чух шум, обърнах се и видях Тоби. Какво правеше тук? Как ме намери?

- Какво правиш тук по това време? - попитах като седнах по-далеч от бившия си като седна на пейката, на която се бях разположила.
- Бих те попитал същото, но нали съм джентълмен. Не можех да спа и излязох да се поразходя. - повдигна рамене.

Позволих си да го огледам и беше със сива тениска, сив анцунг и бели маратонки. Без горнище.

- И как така по едно и също време в един и същ парк се засичаме? - погледнах го с повдигната вежда.
- Не знам. - Тоби само повдигна рамене и тишината ни обгърна. - Сериозно ли е това с Хари?
- Да, защо? - мале нещо съм задобряла в лъжите, а това хич не ми се нрави.
- Защото все още имам чувства към теб. Не може ли да ми дадеш още един шанс?
- Тоби не мога да нараня чувствата на Хари заради теб пък и ти ми доказа, че не си се променил. След като ме отвлече заедно с Миранда дори ти нямам доверие само така да си говорим.
- Тогава защо си говорим? - попита хапливо. Да, наистина защо?
- Прав си. Чао! - станах и отново започнах да бягам, но по-бързо от преди малко.