Be mine (H.S.) [ЗАВЪРШЕНА]

31 Глава

- Лека, слънце! - Хари ме целуна по челото и се насочи към своята стая с момчетата.
- Така...- започнах. - Забелязахте ли Беа?
- Какво? - попита Силвър.
- Сещате ли се как ни прегърнаха момчетата и тя погледна към Найл?
- Ол да сещам се. - каза Киа.
- Явно аз съм сляпа...- Засмя се Силвър.
- Да я питаме ли? - попита русокоската.
- Не знам...- казах. Колебаех се.
- Ако тя иска ще ни каже. - обади се червенокоската.
- Права си. - съгласихме се с Киа.
- Ами аз ще си лягам. - запътих се към моята част от стаята. - Лека!
- Лека! - казаха в синхрон.

Облякох си пижамата и легнах в мекото легло и почти веднага заспах.

На сутринта Киа ме събуди като ми пусна най-дразнещата мелодия. Понякога ми се иска да ѝ го върна, но ми е като дете и не мога.

Станах и се отправих към банята. Измих си зъбите и лицето и се върнах в стаята си, за да се оправя за закуска.

- Кой е гладен? - попита Найл влизайки в нашата стая.
- Ти? - засмя се Беа заедно със Силвър. След секунди с Киа се присъединихме като Найл ни се усмихваше и ни кимаше с глава.
- Значи гофретите са само за мен? Добре...
- Ааа не! - засмя се Киа. - Те са само за мен!
- Двама се карат, трети печели. - изплези им се Луи като си подаде главата през вратата и после побягна към ресторанта.
- Тези деца...- засмях се.
- Добро утро! - Хари ме целуна по челото и си сложи ръката на раменете ми.
- Добро утро! - отвърнах му.

Излязох от стаята и я заключих. Докато вървяхме към ресторанта забелязах едно момче да ходи само по хавлия увита около кръста му. Ужас! Не знае ли, че може други хора да минават по този коридор?!

- Дарс. - каза Хари и моментално се обърнах към него. - Обичам те. - милиони пеперудки започнаха да пърхат в корема ми, а очите ми се насълзиха. Обичам когато ми споделя чувствата си, когато ми казва, че ме обича. Обичам го.
- И аз те обич... - той ме прекъсна.
- Не искам да казваш, че и ти ме обичаш, защото все едно трябва да отвърнеш със същото. - никога не съм се замисляла за това всъщност.
- Обичам те! - усмихнах му се и се надигнах на пръсти и целунах блузата му.
- Така е по-добре. - усмихна се и ме прегърна през кръста.

Корема ми изкъркори, а това значеше само едно...мога да изям два хладилника препълнени с всякакви вкусотии и няколко сладоледа.

- Някои май е гладен! - изчурулика зекеноокият в ухото ми.
- Само малко. - да ама не.
- Не съм много сигурен в твоето твърдение...- засмя се Хари и моя смях след секунди се чу.