Беа:
Не спрях да се смея с Найл и Зейн като ходехме към тръмплините. С Найл малко се дразнехме, но само на шега, а Зейн ни се смееше.
Опознахме се горе-долу, но имахме още неща, които не знаехме за другия.
- Уж щяхме бързо да стигнем ама вече половин час ходим...- измрънках.
- Вече ме болят краката! - присъедини се Зейн.
- Пристигнахме ли вече? - попита Найл като дете.
- Вие какво? Ще се държете като децата ни ли? - засмя се Хари.Наистина се държахме като децата им. Засмях се заедно с Дарси, а момчетата се усмихнаха и поклатиха глава.
Походихме още малко, а с двамата ми нови приятели се смяхме като откачалки.
Подминаващите ни хора ни гледаха странно, но може би, защото аз се прививах от смях, а момчетата се хилеха като гимназистки.
Най-накрая доживях да видя сградата, в която се намираха тръмплините.
С момичетата влязохме в женската съблекалня, за да си оставим принадлежностите си и обувките.
Влязохме в залата и видях много хора върху многобройните тръмплини. Видях момчетата да излизат от мъжката съблекалня и като ни забелязаха се насочиха към нас.
Луи и Киа изчезнаха, Силвър и Лиам се отправиха към един от тръмплините, а Хари и Зейн отидоха да си вземат вода.
- Хайде! - прикани ме русокоското.
- Какво? - попитах.
- Идваш ли или не? - сега го разбрах.
- Идвам!Започнахме да скачаме на тръмплина като Найл понякога правеше салта и дори ме научи.
Смяхме се, споделяхме си, по едно време Зейн, Дарси и Хари се включиха.
Киа и Луи се върнаха от не знам си къде, но не искам и да знам. Те се присъединиха към нас.
Поскачахме на тръмплините, изморихме се, поизпотихме се и решихме да си тръгваме.
Извикахме си такси, защото не ни се ходеше до квартала и докато го чакахме си говорихме за музика. И май вече знам къде ще уча след 12 клас...
- Олзър Стрийт 13 - каза Зейн като се качихме в таксито.
Той беше седнал на предната седалка, а останалите се бяхме нагъчкали отзад. Не знам как се побрахме, но ми стана много задушно и бях готова да кажа на шофьора да ми отвори багажника, за да вляза там.
ESTÁS LEYENDO
Be mine (H.S.) [ЗАВЪРШЕНА]
FanficБеше един обикновен ден за Дарси Смит в училище. Всъщност коя е Дарси Смит? Ами тя е главната героиня в тази книга. Тя не обича училище, мрази домашните и това означава, че не е една от децата с отлични оценки, но това не я прави глупава, красива е...