Be mine (H.S.) [ЗАВЪРШЕНА]

16 Глава

Всичко беше перфектно! С Хари бяхме двойка. Уроците ни в академията започнаха. Но имахме един малък проблем. Всъщност аз имах.

Трябваше след седмица да се върна в Мейдстон, защото цялото семеиство щеше да се събира.

- Нали ще дойдеш? - попита майка ми.
- Разбира се! Как бих го пропуснала?! - мога, но бих я разочаровала.
- И Франк се вълнува!
- Чакай, чакай. Нали е само семвйството. Той не е Смит.
- Може да дойде, защото сме заедно.
- Добре. Значи и Хари може да дойде.
- Да може, но само ако е съгласен.
- Ще го попитам. - дано да се съгласи. Той ще е моето спасение.
- Чао!
- Чао!

Отидох в хола да видя какво правят всички, но само Киа беше там. Странно.

- Къде са другите?
- Не знам. И аз това се чудя. Луи не ми вдига и като се върне ще стане страшно.
- Сам си го е направил. - засмяхме се. - Ще се опитам да звънна на Хари.

Извадих телефона си и набрах телефона на приятеля си.

- Здравейте! Тук е Хари... - гласовата му поща.
- Тъпа гласова поща! Не ми вдига. - явно не само на Луи ще се карат. - От кога ги няма?
- От вчера. Нали излязоха по мъжки и явно не са прибирали.
- Само да не са направили някоя глупост.
- Искаш ли да се разходим? - попита Киа.
- Добре. Идвам след малко.

Отидох в стаята ни и отворих гардероба. Извадих бяла тениска и светло сини дънки. Обякох ги и си взех черна кожена чантичка, в която сложих пари, ключовете за апартамента и телефона си. Взех си коженото яке и черните кецове и отидох при Киа.

- Тръгваме ли? - попитах я.
- Да.

Излязохме от апартамента ни и се запътихме към близкото кафене. Поръчахме си горещ шоколад заради студеното време навън.

- Как върви с Хари? - погледна ме Киа след дълго взиране в телефона си.
- Добре. - вдигнах поглед и аз към нея.
- Искам подробности! - настоя приятелката ми.
- Няма такива.
- Не сте ли излизали на първа среща?
- Не. - като се замисля с Хари не сме правили нищо романтично.
- Е как така! - възмотено Киа сложи ръка на сърцето си.
- Не знам. Не ме е канил.
- Добре, че е красив.
- Ей не говори за гаджето ми така! - не можах да се стърпя и двете избухнахме в смях.
- Шегувах се!
- Знам. Как е с Луи?
- Супер, както винаги!
- Завиждам ти. - пак се засмяхме, но до някъде бях сериозна.

След като си изпихме горещите шоколади се отправихме към мола.

- Коя повече ти харесва? - попитах приятелката си.
- Тази. - посочи с показалец жълтата рокля с дантела в краищата на ръкавите, която се намираше на закачалка в дясната ми ръка.
- Ами тази. - показах ѝ сивата рокля в лявата ми ръка.
- Не. Много тъмни и еднообразни дрехи носиш. Имай малко цветни дрехи!
- Добре. - извъртях очи.
- Сега отиди и я плати! - заповяда ми блондинката.
- 34 паунда. - каза касиерката на средна възраст. Тя беше усмихната и весела.
- Заповядайте! - подадох парите, а тя ги сложи в касата.