Be mine (H.S.) [ЗАВЪРШЕНА]

32 Глава

Вчера си прекарахме страхотно на пързалката! По едно време дори заваля много леко сняг. Пейзажът около нас беше уникален! Извисяващата се планина, отрупаните ѝ върхове, дърветата, които нямаха листа и разбира се лек вятър, който леко да разроши косите ти.

Днес се събудих странно. Болеше ме корема отново, но не беше заради цикъла ми. Храната от вчера започна да се надига в гърлото ми.

Сложих ръка на устата си и прибягах към тоалетната. Добре, че нямаше никой. Клекнах до тоалетната чиния и как да го кажа...изхвърлих явно ненужната храна..., а беше толкова вкусна.

- Дарси! Какво става? - изписка Силвър. Дойде до мен и прибра косата ми, която се беше разпиляла около лицето ми.
- Добре съм. Сигурно е от храната. - казах спокойно.
- Все пак ме изплаши. - излезе и ме остави сама за малко.

Ама аз да не съм бременна?! Ол не. Твърде съм млада...ама чакай малко, та аз съм все още девствена. Каква бременност, какви пет лева?!

Силвър се върна с ботилката ми с вода и ми я даде. Отпивах по малки глътки.

Излязохме от банята,  отидох да се преоблека и след това се настанихме на леглото ми.

- Дарси...ъм...ти да не си бременна? - червенокоската започна да си играе с пръстите.
- Не. И аз това си помислих първоначално, но все още не съм правила секс. - засмях се.
- Ох успокоих се. Твърде си млада, за да имаш деца.
- Кой ще има деца? - попита Хари. Хари! Не трябваше да им даваме ключ...
- Аз. - засмях се, а той ме погледна изплашено.
- Значи си ми изневерила?!
- Да. С възглавницата имахме бурна нощ.
- Ами мога да кажа само...Поздравления! - засмя се зеленоочкото.
- Мерси! - включих се към заразителният му смях.

- Здравейте! - влезе Луи с гръм и трясък. Нормалното.
- Здрасти! - каза му Силвър. - Киа все още спи.
- Супер! - синеочкото започна да трие ръцете си една в друга като злодеите по анимациите. Това не е добре. Особено за Киа.

Той влезе при нея и не след дълго се чу писък и силен смях.

- Спри! М-моля-яте с-спр-ри! - чуваше се смеха на приятелката ми. - Ужасен си! - провиква се отново.
- Какво става? - влезе Беа с едно огромно гнездо вместо коса.
- Луи май събуди Киа с гъделичкане. - отговори ѝ Хари.
- А къде са другите? - попита Силвър.
- По-точно питаш за Лиам. - засмях се.
- Същото.
- Оправя се. - след чутото червенокосата се изстреля.
- А Найл и Зейн? - попита Беа.
- Найл спи. - къдрокоското извъртя очи. - А Зейн отиде за кафе.
- Ще отида да го събудя. - преди да имам време да я попитам защо, тя изчезна.
- Как спа? - погали ме по блузата.
- Добре, но след това...
- Боли ли те още?
- Не, но беше странно. Както и да е. Ти как спа?
- Зле.
- Защо?
- Не спрях да се въртя и не заспах до пет. - прозя се.
- За това ли Зейн ще ти носи кафе?
- Да... А ти искаш ли?
- Не, ще си взема чай след малко.
- Искаш ли направо да помоля Зи да ти вземе?
- Добре. Кажи му ментов!
- Идва след минутка. - каза Хари след като затвори телефона.
- Благодаря ти! - гушнах го.