Be mine (H.S.) [ЗАВЪРШЕНА]

33 Глава

Събудих се от...Хари? Който ме целуваше по блузата? Всъщност беше доста приятно...обаче температурата в стаята беше твърде ниска и потреперих, защото бях единствено по бялата тениската на Хари, която ми стигаше до средата на бедрата и по бельо.

Потреперих и се сгуших в него. Той не спря да ме целува и накрая слях устните ни. Познатият дъх на мента, познатата топлина от езика му и познатите меки устни бяха само мои. Той беше само мой.

Когато въздуха ни свърши се сгушихме колкото можехме повече, Хари започна да гали кестенявите ми коси, а аз все повече и повече се удивявах от неговият така нежен допир.

- Обичам те! - чух дрезгавият му глас.
- И а...Обичам те! - допрях устните си до неговите за кратко.
- Днес какво ще правим?
- Не знам. Да питаме ли и другите...после?
- Да, но после. - засмя се.
- Не мога да повярвам, че след два дни ще сме Нова Година...
- И аз. Радвам се, че ще я прекарам с теб и останалите.
- А пък аз съм благодарна. Не съм си и представяла, че ще ви имам. Мислех си, че ще си бъда дует с Киа и дотам, но вие малко ми объркахте плановете, за което ви благодаря. - дарих го с удошаваща прегръдка.
- Благодаря на мама, че ме премести в твоето училище. - засмяхме се.
- Благодаря на мама, че ме е родила. - засмяхме се отново.
- А аз ще съм ви благодарна ако си вдигнете задниците и дойдете при нас. - защо Киа сега? Защо? Погледнах я с присвити очи и изпуфтях.

Станах от леглото, потреперих от студа и отново си намерих мястото в прегръдките на Хари. Някой отоплява ли този хотел?! Хари се засмя, а блондинката извъртя очи с усмивка и ми метна пуловер и анцунг. Ех колко добре ме познава...

Облякох ги набързо и подадох тениската на Хари. Той я облече и двамата отидохме при приятелите си.

- Спящите красавици дойдоха! - извъртях очи от тъпата шега на Луи, на която всички се засмяха.
- Та...днес какво ще правим? - попита Зейн.
- Не знам...- отговорих.
- Искате ли на поход? - предложи Лиам.
- В този студ?! - потрепери Силвър.
- Не е толкова студено...
- Говори за себе си!
- Искате ли да ядем? Гладен съм...
- Ти кога не си? - засмя се Беа на Найл.
- И аз съм гладна...- присъединих се към Найл.
- И аз...- включи се Хари.
- А на мен ми се пие чай. - добави Луи.
- Добре, но след това какво ще правим? - попита Силвър.
- Измислили сме нещо. - казаха Лиам и Хари в един глас.
- Но, за да видите какво сме измислили трябва да отидем на поход. - намигна Пейно на приятелката си, която извъртя очи.
- Значи е решено? - попита Найл. - Ако да...да ходим да ядем, че имам чувството, че ще се самоизям.
- Добре, Прасчо. - засмя се Беа
- Ако искаш да знаеш съм слаб като модел на Виктория Сикретс (A/N: спри ако не се пише така...).
- Вярвай си! - изплези му се брюнетката и така започна малката им гоненица.