Be mine (H.S.) [ЗАВЪРШЕНА]

24 Част

Понякога чувтсвали ли сте се депресирани? Това съм аз в момента. Беше датата, на която един от скъпите ми хора си отиде от този свят и както казват всички ,,Сега е на по-добро място.". Съгласна съм с тях, но ми липсва страшно много.

Днес Киа се опитваше по всевъзможни начини да ми оправи настроението, но не ѝ се получаваше. Друг път бих се спукала от смях на физиономиите ѝ и на идиотското ѝ държание, но не и днес.

- Моля те, Дарси! Хайде ела, ще се разходим, ще си купим нещо от мола само не бъде тъжна. - прегърна ме.
- Не съм тъжна. - и сама не си повярвах.
- Познавам те много добре. Всяка година си депресиранотъжна на точно тази дата, стоиш си в стаята и плачеш. Трябва да си го превъзмогнала.
- Хей, Дарси...какво има? - влезе Хари.

Той седна на леглото ми и ме придърпа в утешителна прегръдка. После си сложи ръцете на блузите ми и ме погледна в очите.

- Аз май ще изляза. - оповести русокоската и излезе.
- Сега ми кажи!
- На тази дата се случи инцидента.
- Дарси... - отново ме прегърна и след това сля устните ни. - Не бъди тъжна. Хайде да излезем, за да се разсееш.
- Добре. - изтрих появилата се сълза.

Хари излезе от стаята, за да мога да се облека. Грабнах от гардероба си едно сиво худи и черни дънки и си вързах косата на конска опашка. Грим...не. Не ми беше до това пък и за какво да се контя. Отвътре се чувствах като парцал, но вече и отвън си приличах. Сложих си качулката и пъхнах ръце в джобовете си.

Влязох в хола и Киа с Луи ме погледнаха. Тя се усмихна леко и след това погледна към някой зад мен. Обърнах се да видя кой е и беше единствения и неповторим ХАРИ СТАЙЛС. Беше се облякъл с бяла тениска и черни дънки...обичайното...

- Значи той можа да те изкара от леглото, но аз, която ти е като сестра не можа?! Боли ме, Дарси. Боли ме! - каза престорено Киа с ръка на сърце.

Усмихнах се леко и тя започна да подскача.

- Имаме напредък! Усмихна се! - засмя се като дете, но тя си беше дете.
- Успокой се, скъпа. - каза ѝ Луи. - Добре сега къде отиваме?
- Няма значение... - казах меко казано мрачно. Мисля, че ги е срах вече от мен.
- Има... Хайде да отидем до Лондонското око! - предложи приятелката ми.
- Добра идея. - съгласи се Хари.

С Луи кимнахме в знак, че и ние се съгласяваме с предложението и се запътихме към колата на Хари.