Когато слънцето изгрее,
озари небесни висини.
Когато ранна птица пее
и светът се буди и цъфти.
Неземен рай настъпва на земята,
когато Слънцето от сън се възроди.
И хората цъфтим като цветята,
усмивката…това, което ни крепи.
Защото тук в тоз коварен свят,
човек ръка човешка трябва да държи.
Защото тук в тоз бетонен ад,
надеждата изгражда, надеждата руши.
И ние сплитаме ръце
и идва светлината.
Безропотно сърце,
забива в такт на свободата.
YOU ARE READING
Реалността в мечтите
PoetryНашият живот. Ние сме хора, притежаваме чувства. Дишаме и всеки наш дъх е крачка към изграждането на нещо голямо...важно. Градим и рушим...понякога си мислим, че сме се предали, но несъзнателно продължаваме да се борим. Заложено ни е да оцеляваме...
