• Смъртта идва по пътя,
по който си отиват мечтите •
➡ Сборник от стихове на различна тематика.
➡ Лично и само мое творчество.
➡ Моля разпространението на стихове или цитати от книгата да става с мое знание и разрешение.
• • •
Благодаря за отде...
В главата ми е кино, душата ми - театър. Сърцето ми - казино, мисълта ми - лека като вятър.
Нощни чувства с краткотрайни паузи, подготвят се за последно представление. Солени сълзи равни на загубени каузи, твърде близки от бъдещото падение.
Часовете минават като влак без спирка, без възможност минутка да откраднеш. Издигат те високо в йерархията на цирка, за да боли повече, когато паднеш.
Опитах се да ги контролирам, опитах се дори да ги премахна. Като феникс, който опитах да дресирам, изгори ме, когато с криле замахна.
Оставятжардогаряща, но гореща, която ми напомня за моят страх. Страх от предстоящата ни среща, преди всичко да се превърне в прах.
Че с мрака всички чувства те връхлитат, и нощите в черни одежди те обличат. Че всички твои демони с вечерта долитат, твоите чувства на тях ли приличат?
Инсомнията, която в мен се събужда, тъмнината започнах да предвиждам. Светлината на изгрева отдавна ми е чужда, и бавно вече свикнах да виждам.
Че 'нощта ражда из мъртва утроба', и твърде често започнах да плача. Че където са оковите е домът на роба, и че сълзите значат нещо за палача.
И денят идва като спечелена награда, утрото посрещаш сякаш светица. С тъмнината на нощта и страха пада, нападат те тъжни чувства на една вдовица.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
