Не мога да се боря срешу страховете си,
колкото и време да отнеме, една нощ или сто години.
Усещам чуждата кръв по ръцете си,
светът ми отдавна превълнал се е в руини.Олеква ти след като споделиш, нали?
Но какво, ако не искаш никой да знае?
Търся по—добро място, за да се скрия, но боли,
страхът предизвиква болка, която не се трае.Казват, че той те кара да се чувстваш жив,
но какво, ако не мога да се боря?
След толкова болка следва душевен срив,
за какво ми остава да се моля?Сърце от стъкло, ум от камък,
рано или късно осъзнава колко си чуплива.
Пепелта сега е на мястото на твоят пламък,
всички сажди със сълзи от теб отмива.Вървиш гордо, усмихваш се, мълчиш,
всички ти завиждат: "как си толкова щастлива?"
Но никой не чува, че всъщност крещиш,
страхът печели, а загубата винаги е горчива.
i'm lose
YOU ARE READING
• Lonely Rain •
Poetry• Смъртта идва по пътя, по който си отиват мечтите • ➡ Сборник от стихове на различна тематика. ➡ Лично и само мое творчество. ➡ Моля разпространението на стихове или цитати от книгата да става с мое знание и разрешение. • • • Благодаря за отде...