• Lonely Rain •

Затишие

Вятърът спря,

нейде пеят птички.

Но и песента им умря,

рязко замлъкнаха всички.

Облаците замразени,

неподвижни на небето.

Неприятно потъмнели,

няма и вълни в морето.

Всичко сякаш замря,

за малките минути.

И аз неподвижен стоя,

с далечни звуци недочути.

И гледам някъде далеч,

как всичко чака края.

Чака нечуваната сеч,

природата отмъщава си, зная.

За всички човешки злини,

урок отдавна ненаучен.

Отминаха безплатните ни дни,

връща ни се с удар юмручен.

Невинните сега заплащат,

грешките от делата човешки.

Молитвите си с вяра изпращат,

откъснати от пръсти мъртвешки.

Молят се за малко съчувствие,

за милост от жестоката природа.

Останах аз с лошото предчувствие,

безгрижен живее си народа.

Избраха да ги залъгват лъжи,

за да нямат малката тревога.

Паднало перде пред очи,

но аз някакси не мога.

И сякаш никой не забелязва,

може би за тях е нормално.

Слънцето отдавна не залязва,

пече си тъжно, печално.

Денят не си отива,

явно и той чака нещо.

Светът сега ни се присмива,

тихо, тайно, зловещо.

Сега затъваме в батака,

живота вече се разтуря.

И сега разбрах светът що чака.

Това
е
Затишие

Затишие преди буря.