Пътувам!
Летищата да ме разпознават,
искам времето просто да спре.
Искам, когато ме видят да ме поздравяват,
и простичко да питат "На къде?".Искам пак да усетя,
топлото слънце, синьото на небето.
Толкова места, че да не мога да се сетя,
къде започва и къде свършва морето.Искам пак да тръгна с една риза,
едни дънки и стар колан.
В ръждивата кола да усещам бриза,
с усмивка на лицето и ръце на стария волан.Искам пак да мина,
покрай дълбоки гори и широкия път.
И колкото повече от него измина,
още повече заобиквам светът.Искам дори да не зная,
нито посока, нито страна.
Ограничение са ъглите на една стая,
обграждащи сива, безжизнена стена.Искам да продължа да мечтая,
за чувството на пясък по голи нозе.
Искам да продължа до края,
докато слънцето не залезе.Не искам много неща,
но да тръгна нямам кураж.
Исках да видя света,
но той остана си мираж.Споменът за тази мечта се срина,
угасна заедно с цигарата.
И влакът сам си замина,
аз си останах на гарата.𝚒 𝚠𝚊𝚗𝚝 𝚝𝚘 . . .
𝚋𝚎 𝚊 𝚛𝚘𝚊𝚍.
YOU ARE READING
• Lonely Rain •
Poetry• Смъртта идва по пътя, по който си отиват мечтите • ➡ Сборник от стихове на различна тематика. ➡ Лично и само мое творчество. ➡ Моля разпространението на стихове или цитати от книгата да става с мое знание и разрешение. • • • Благодаря за отде...