Сама си рисувам свободата,
докато реалността е моята окова.
Мъчеща се да си спася душата,
а тя винаги е далеч от роба.Предпочитам да съм ужасен художник,
за да бъда поне интелигентна личност.
На разума си съм проклет заложник,
притежвайки комична трагичност.А действителността винаги дърпа надолу,
оковата — сива, тежка и желязна.
Забавляваме се на незначително шоу,
като бягство от реалността зловещо празна.Кажи ми кое е по – грешно:
да живееш или умреш първи?
И когато си мислиш, че си минал успешно,
тогава раната започва да кърви.И докато в главата ми нищо не се нарежда,
в ума ми петното е бяло.
Безполезна е всяка една надежда,
пред едно изморено тяло.Пренасяш се в светове забравени
надяваш се на приказка с щастлив край.
Мислите назад някъде оставени,
рисувайки собствената си илюзия за рай.Но откъсва се от листа лъжлив писец,
нарисувал свят без порок.
Останал в него си лъжлив слепец,
игнорирайки свят — истински, жесток.Свършващо, разлято мастило,
връща те пак в твоят затвор.
Реалността винаги ще е нашето теглило,
напомняйки ни за всеобщия позор.• ♛ •
________________________________________Творба 3#
Материал за участие в проект "PoetryDeservesBetter"
Надявам се да Ви хареса! 🖤________________________________________
• • •
YOU ARE READING
• Lonely Rain •
Poetry• Смъртта идва по пътя, по който си отиват мечтите • ➡ Сборник от стихове на различна тематика. ➡ Лично и само мое творчество. ➡ Моля разпространението на стихове или цитати от книгата да става с мое знание и разрешение. • • • Благодаря за отде...