• Смъртта идва по пътя,
по който си отиват мечтите •
➡ Сборник от стихове на различна тематика.
➡ Лично и само мое творчество.
➡ Моля разпространението на стихове или цитати от книгата да става с мое знание и разрешение.
• • •
Благодаря за отде...
Изисква се лудост, за да си себе си, а трябва да си малко луд, за да не полудееш. Бягайки след парите си, за щастието си милееш.
Понякога то е в малката, зелена полянка, във песента на пролетните птици. Понякога то е под короните на дърветата — на сянка, а го търсим в скъпите маркови бутици.
Продаваме се като стока, за малко лукс, пари или слава. Вървим в грешката посока, убеждавайки се сами, че тя е права.
Не всичко си има цена, но всичко е до време. Когато вече си от другата страна, всичко се превръща в бреме.
И си мислиш, че живееш достойно, на някой остров, скъп и екзотичен. Накрая всичко ти се връща двойно, когато осъзнаеш, че собственият ти живот не е личен.
Ти си една нищожна декорация, в очите на другите — имаш всичко. Наредена като трофей в класация, си снижен от човек до 'нищо'.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Здравейте!
(Прочитането на това е по Ваше желание, защото от сега знам, че ще стане дългичко като обем.) ______________________________________
Написах стиха по—скоро като средство, за да изкажа мнение, и знам колко много се повтарям, че чак се усещам, че е банално. Съжалявам за цялото това повторение, но тази тема ми е като паразит в главата, който не ме оставя, защото виждам как всъщност върви света... (Може да Ви се стори филмарско.) Всичкото това парадиране с пари, популярност, дискотеки и слава, изкуствени места като Дубай, пълни с лукс, че се хранят със злато и имат единственият 7 звезден хотел в света, струва ли Ви се толкова ненужно и фалшиво? Само аз ли предпочитам спокойствието на една планина, море или каквото и да било? Преди 10 минути изгледах едно видео за една жена, която определя себе си като днешната "кифла" в младините си, работила е като медицинска сестра, участвала е в изработване на торти в Дубай, била е и онкоболна, а в момента гледа кози. Не работи, не гони кариера, изхранва се и преживява от това, което си изкара, а жената очевидно има потенциал, не за една проста козарка. Но това на нея й харесва и аз я подкрепям. Както тя каза "Рака ми отвори очите". Трябва ли да сме толкова близко до смъртта, за да прогледнем и ние? Що за хора сме, че да продаваме себе си за лист зелена хартия? Срам ме е да призная, че и аз се интересувам от толкова много материални неща, и коя съм, че да съдя другите, но в това интервю чух толкова гнусни неща, извършвани на момичета (основно), че чувството ми на гняв премина в съжаление, какво правят със себе си за лукс и ненужни никому вещи. И явно блясъкът на златото ни заслепява до толкова, че да не виждаме отвъд него. Алчността на човек е безгранична, а по—лошото, е че това са пороци, които са вградени в нас. И докато се обличаме марково, гнием отвътре. Предпочитам да съм луда, отколкото слепец между слепците. ______________________________________ Интервюто е в YouTube. Казва се: "За лудите и щастието в "Ничия земя" (05.05.2018)" ______________________________________ Който иска може да го изгледа, заслужава си, има какво да научим от "Лудата козарка".
