• Смъртта идва по пътя,
по който си отиват мечтите •
➡ Сборник от стихове на различна тематика.
➡ Лично и само мое творчество.
➡ Моля разпространението на стихове или цитати от книгата да става с мое знание и разрешение.
• • •
Благодаря за отде...
Едни заспиват усмихнати, други си броят страховете. Хората отдавна са привикнали, вече не вървят срещу ветровете.
И отнасят ги те по пътища незнайни, нападат ги нощем спомени усойни. Чувството сякаш кошмарите са безкрайни, не дават мира на сънища спокойни.
Заспиваш със страх, а утре — забрава. Извършеният грях, болезнен белег остава.
И търсиш спасение оставайки буден, като в менгеме от сън и реалност. Ах, защо животът е толкова труден? Трябва ли всяка съдба да притежава бруталност?
Спомняш ли си, когато бяхме деветгодишни? Тогава кошмарът беше "само лош сън". Порастваме, и знаем, че ставаме безлични, сега осъзнаваме — кошмарът е навън.
Всеки за себе си търси спасение, понякога това е музика или алкохол. И така попадаме под общото примирение, кошмарът никога не подлежи на контрол.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
