Предполагам, че болката е поносима,
раненият винаги може да се излекува.
Кървящата рана е допустима,
смелият безумно ще атакува.
Всичко е толкова просто, чудесно?
Падаш, изправяш се и пак.
Да паднеш винаги ще бъде лесно,
трудно е да останеш на крак.
Предполагам, че болката е поносима,
гледайки високо към хиляди звезди.
Болката винаги е лечима,
но не и когато е в главата ти, нали?
Тогава духом си мъртвец,
студен и празен просто обвивка.
Изкуствено молещ се светец,
криещ се зад фалшива усмивка.
Пропадаш етажи под лъжовен ад,
виждаш се извън своето тяло.
Връщаш се дни, години назад,
миналото ти е просто петно бяло.
Спуска се в очите ти мъгла,
сърцето - затрупано от снеговете.
Обречен си на мътна самота,
когато си забравен дори от боговете.
И звездите за теб вече не блестят,
небето е някак идеално, фалшиво?
И те болката няма да ти спестят,
вкусът на миналото често е горчиво.
Когато в главата ти дъждът си вали,
утопията е моят създаден рай.
Когато болката е в ума ти - двойно боли,
създаденият от мен ад, е моят край.
И когато болката е непоносима,
човек с жив поглед е съкровище.
Защо си тъжна, любима?
Усмихни се, ражда се чудовище.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
𝚜𝚖𝚒𝚕𝚎 𝚐𝚒𝚛𝚕, 𝚊𝚗𝚍 𝚜𝚒𝚗𝚔 𝚒𝚗 𝚞𝚝𝚘𝚙𝚒𝚊
__________________________
ᴘᴀɪɴ ɪɴ ᴜʀ ᴍɪɴᴅ
YOU ARE READING
• Lonely Rain •
Poetry• Смъртта идва по пътя, по който си отиват мечтите • ➡ Сборник от стихове на различна тематика. ➡ Лично и само мое творчество. ➡ Моля разпространението на стихове или цитати от книгата да става с мое знание и разрешение. • • • Благодаря за отде...
