VAMPIRE LIFE «VMINKOOK»

11

-Какво е т-това? - попита заеквайки Джънкук (J_I_M_D_F научих се да го пиша заекването 😉)

-Вижда се! - отвърна му Джимин

-Кого сте н-наран-нили? - попита го Джънкук.

-Охооо отдавна беше. Вече не помня. - нарочно не му каза Джимин.

-Мой ред ли е? - зададе страхливо момчето.

-Не знам, има време да решим. - усмихна се мазно по-голямото момче.

Джимин и Джънкук се запяха драматично докато неговия телефон не звънна. По-малкото момче  видя кой му звъни и той настръхна. Вдигна телефона плахо.

-А-ало? - отново заекваше.
-Ало скъпи, къде си? Не съм те виждала от няколко дена! - писклив глас се чу от телефона на Куки.
-Ами на гости у едни приятели. - той излъга.
-Кога ще се видим? - попита отново пискливия женски глас.
-Никаква идея. Като мога ще ти се обадя. Сега чао. - Джънкук затвори преди момичето да е отговорило.

-Кой беше? - попита го Джимин.

-Стела. - отговори му.

-А тя каква е? - продължи да разпитва.

-Гаджето ми. - отвратено му обясни.

-Звучеше като кифла, която в момента е в мола. - каза мнението си Джимин.

-Точно. Тя в момента е там. - оказа се прав Джимин.

-Братко, отивам за изкуствена кръв! - появи се на вратата Техьонг, но не осъзна, че Джънкук е вътре.

-За какво говориш братко? - попита го със зъби Джимин.

-Е как, нали сме вампири? - каза му по-малкия брат.

-КАКВО, ВИЕ СТЕ ВАМПИРИ! - Джънкук изкрещя