Те отново влязоха в колата и тръгнаха към тяхната дестинация.
След 5мин те престигнаха.
"Така, Jungkook, пристигнахме."
"Ок, сега ще трябва да чукаме на всяка врата ли?" - отекчено попита момчето.
"Да, след четири часа ще отидем в изоставената къща."
"Ъххъх, добреееее."
Момчетата почукаха на около 20 къщи. В някои ги изгониха, в други им се смяха. За щастие имаше и добри хора, които им дадоха сладки.
"Трябва ли да продължаваме? Събрахме около 10 сладки." - Jungkook вече започна да се отекчава.
"10 сладки на никого няма да му стигнат. В момента е 20:00 и имаме още два часа. Ох нямам никакво търпение."
"Вълнуваш се все едно си някакво 9 годишно момиченце."
"Еми какво очакваш за първи път ще вляза и никой не влизал от колко години каза?"
"От около 80 ГОДИНИ!"
"Супер, още по-забавно ще е."
"Ти въобще имаш ли някакъв страх?"
"Не!"
"Не си човек."
След още два часа те събраха 30 сладки и се прибраха, за да ги оставят и се запътила към къщата.
"Chen, сигурен ли си къде е тази къща?"
"Дам."
"Надявах се на друг отговор"
"Ей......."
"Еми колко пъти тряб"
"Пристигнах ме" - прекъсна го Chen.
Oops! Ang larawang ito ay hindi sumusunod sa aming mga alituntunin sa nilalaman. Upang magpatuloy sa pag-publish, subukan itong alisin o mag-upload ng bago.
"Да не си объркал къщата?" - попита страхливо Jungkook.
"Не, точно тази е. Хайде да влизаме!"
"А виж решетките са заключени, не можем да..... "
"Отворих."
"Започваш да ми лазиш по нервите."
"Какво, просто отворих решетките. Сега ще се опитам вратата на къщата."
"Не мисля, че трябва да притесняваш Госпожа дух и господин дух."
"Какви ги дрънкаш, няма такива неща. Те не съществуват."
/Дин-донг/
"ЗАЩО КАТО ЗВЪННА НА ЗВЪНЕЦА ВЯТЪРА ЗАПОЧНА ДА СЕ УСИЛВА?!?"
"Случайност, по всяко време може да има вятър."
"А защо имам чувството, че тази кукла, която прелича на Слендърмен ме гледа."
"Кукли, мойто момче. Кукли."
"Дано да е така."
"Ехоооооо"
"Защо викаш? Никой не ти отваря и това. Хайде да си ходим."
"Чувам някой да се приближава до вратата"
Chen беше щастлив с широка отворена усмивка, а Jungkook треперене зад приятеля си.
"Оу, вратата се отвори сама. Да влизаме!"
"Не ми харесва това нещо."
"Уаааааау, колко е голяма!"
"И страшна..."
"Спри се де, страхотно е направено за Хелоуин."
"Ама то цяла година е така."
"От къде знаеш? Все едно си влиза преди тук."
"Неее, просто го пише в Интернет."
"Еми супер. Значи, който и да живее тук има стил."
"Това е проблема. Никой не живее тук!" - Jungkook го каза драматично с драматичен поглед.
"Не сме във филм. Не се прави на драматичен."
"Опитвам се да те оплаша."
"..........." - Chen го гледаше тъпо.
"Добре де, не ми се получава много добре."
"Виждам, сега нека да разгледаме."
"Брат, какви са тея хора?"
"Никва идея."
"Да ги изплашим ли или още не?"
"Чакай, първо да си помислят, че няма никого в тази къща и тогава бам.... Ще ги изплашим."
"Ок."
"Chen, вече сме тук от 15 мин. Не мислиш ли, че разгледа всичко?"
"Неее, тази къща огромна. И видя ли, че няма никакви духове, вампири, прилепи, паранормални явления?!"
"Д.............. Видя ли, че вратата сама се отвори!"
"Да, ѝ?"
"Паранормално явле..... "
"Спри се, бебе такова. Сама се отвори от течението."
"Да виждаш отворени прозорци? А? А? Аааа?"
"Добре, успокой се, не знам какво е, но не е това, което си мислиш."
"Все не ми вярваш."
Момчетата продължиха, но по едно време се натъкнаха на скелет, който изглеждаше, че е тук от скоро, защото около него нямаше пайжини. Chen се изоми, но след няколко секунди му стана безинтересно. Jungkook остана да го огледа и видя, че очите на скелета светнаха и устата му се отвори. Отиде да каже на по-големия си приятел, обаче отново не му повярва.
